Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ала това поколение, подозираше Джейс, щеше да бъде уникално в много отношения.

— Да не заспа? — Подпрян на лакът, Алек го гледаше любопитно.

Джейс присви очи срещу своя парабатай. Понякога почти забравяше, че Алек беше възрастен човек, както и самият той. Несъмнено Алек все още беше момчето, което беше срещнал, когато беше слязъл от кораба в Ню Йорк. Единайсетгодишният Алек, кльощав и нервен, с непокорна тъмна коса. Джейс бе искал едновременно да го защитава и да се учи от него. Изабел бе харесал от самото начало, а по-късно бе обикнал. С Алек бе като ключ, паснал в ключалка, незабавно разпознаване. Нещо му беше прошепнало: Ето някой, когото вече познаваш.

Джейс не се беше замислял особено за прераждането, макар Джем непрекъснато да говореше за това. Ала понякога се чудеше дали не бе познавал Алек в някой друг живот.

— Не спя — отвърна. — Мисля.

— А — каза Алек. — Никак не е лесно, нали?

— Бракът те прави дразнещ и самодоволен.

— Възможно е — съгласи се Алек миролюбиво и отново се отпусна на пясъка. — Изи и Саймън са сгодени, аз и Магнус сме омъжени. Кой да предположи, че ти ще бъдеш последен?

Джейс потръпна, съвсем лекичко. Предложението, което бе направил на Клеъри и което тя не бе приела, бе тайна, която беше запазил за себе си. Не защото беше унизително или защото беше наранен, макар че наистина го беше заболяло. А защото Клеъри бе изглеждала почти обезумяла от скръб, когато му отказа. Беше паднала на колене, отпуснала бе глава в скута му и бе ридала, докато той прокарваше ръце през косата й в недоумение, без да разбира какво се бе случило, къде бе сгрешил.

Никъде, повтаряла бе тя отново и отново. Никъде не беше сгрешил. Всичко сгрешено бе у нея, нещо, от което се страхуваше и ужасяваше. Кълнеше се, че го обича. Помолила бе за малко време.

Той я обичаше твърде много, за да не й го даде. Вярваше й твърде много, за да не е убеден, че би го помолила само ако наистина имаше нужда от време. Опитал се бе да пропъди мисълта за това какво би означавало да са сгодени, да планират сватба, като Саймън и Изабел. Ала по-късно, докато седеше заедно с Алек до леглото на Магнус и Алек се тревожеше, че Магнус може да умре, без да разбере колко много го обича, той бе изпитал същия вледеняващ страх. Двамата с Клеъри се бяха намирали в опасност от Клейва. Ами ако единият от тях беше загинал и тази недовършеност бе останала между тях?

А после Клеъри му беше казала. В палатката им в Брослинд бе взела ръцете му в своите и му бе разказала за сънищата си, за увереността си, че ще умре. Че не бе искала да го остави вдовец. Осъзнала бе, че видението й е от Туле, и му се беше извинявала отново и отново, задето го беше наранила. Той бе отговорил единствено, че съжалява, задето е била принудена да носи подобен товар сама. Бяха се утешавали един друг.

А на сутринта, докато се приготвяха за битката, той бе осъзнал: така и не бяха повдигнали въпроса какво щяха да правят сега. Беше ли едно предложение за брак безсрочно? Изтичаше ли след известно време, като предложение за работа? За едно беше сигурен — все още не бяха сгодени.

Всичко беше толкова неловко.

— Чичо Джейс — разнесе се неодобрителният глас на Макс. Джейс примига и си даде сметка, че някой (Магнус, както изглеждаше) бе сложил Макс върху гърдите му и сега той го гледаше, сбръчкал личице в гримаса. — Чичо Джейс не мърда.

— Чичо Джейс изглежда умислен — каза Алек и го вдигна. Беше седнал и сложи Макс в скута си. Магнус беше наблизо — държеше Рафи на ръце и приказваше тихичко с Катарина.

— Чичо Джейс не мъртъв — оповести Макс с усмивка и бързо-бързо заспа на рамото на Алек.

— Всичко наред ли е? — попита Алек. Погледът му беше син и директен.

Джейс също седна, изтупвайки пясъка от разкошното си сако на suggenes . Зачуди се дали някога отново ще има повод да го облече. Изабел вероятно щеше да помоли Алек, а Саймън — Клеъри. Твърде жалко — изглеждаше наистина добре в златно и синьо.

— Трябва да взема някои решения.

Алек кимна.

— Винаги ще бъда до теб. Винаги ще те подкрепям.

Джейс знаеше, че е така.

— Помниш ли, когато бяхме в Едом? Ти измисли как да проникнем в крепостта на Себастиан. Винаги си бил стратег. — Алек вдигна лице към вятъра, повяващ откъм морето. — Ще имам нужда от уменията ти сега. За да ни помогнеш да съградим всичко наново.

— Винаги съм на твое разположение и ще ти помагам с всичко, с което мога — заяви Джейс. — „Гдето идеш ти.“

Алек се усмихна, а Джейс погледна надолу по брега. Клеъри говореше с Изабел. Беше сложила цветя в косата си: сини, виолетови и жълти сред тъмночервените кичури. Носеше една от любимите му рокли — синя, със сърцевидно деколте. Беше тъмно, но това нямаше значение: познаваше лицето й като своето, познаваше начина, по който се усмихваше.