Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ема й позволи да й помогне да се изправи. Магнус и Алек идваха към тях, лицето на Алек беше обтегнато, очите му, зачервени. Уловила Кристина за ръка, Ема обходи с поглед Залата, която сега изглеждаше напълно различна от мястото, в което бяха пристигнали преди няколко часа. Може би защото тогава слънцето все още не беше залязло, помисли си, чувайки смътно как Магнус и Алек казват на Кристина да я отведе в къщата, отредена за семейство Блекторн. Може би защото стаята беше притъмняла и в ъглите бяха легнали сенки, гъсти като боя.

А може би защото сега всичко беше различно. Може би защото нищо вече нямаше да бъде същото.

— Дру? — Хелън почука лекичко на затворената врата. — Дру, може ли да поговорим?

Поне мислеше, че това бе стаята на Дру. Къщата край канала, в съседство с дома на консула на Принсуотър Стрийт, бе подготвена за семейство Блекторн преди срещата, тъй като бяха предвиждали да прекарат няколко дни в Идрис. Даяна я беше показала на Хелън и Ейлийн преди срещата и Хелън беше оценила докосването на любящите ръце на Даяна, което се усещаше във всичко: в кухнята имаше цветя, бяха залепени имената на вратите на стаите — една с две тесни легла за близнаците, за Тави — друга, пълна с книги и играчки, които Даяна бе донесла от собствения си дом над магазина за оръжия.

Хелън беше спряла пред малка стая с тапети на цветя.

— За Дру може би? — предположила бе тя. — Хубава е.

Даяна не изглеждаше убедена.

— О, Дру не е такава — отвърнала бе тя. — Може би ако тапетите бяха на прилепи или скелети.

Хелън беше потръпнала и Ейлийн бе уловила ръката й.

— Не се притеснявай — прошепнала бе тя. — Отново ще ги опознаеш. Ще бъде съвсем лесно.

И я беше целунала по бузата.

И навярно би могло да бъде, помисли си Хелън, докато се взираше във вратата с бележката, на която пишеше Друзила . Може би ако всичко беше минало добре. Острата агония на скръбта лумна в гърдите й… чувстваше се така, както си представяше, че би се чувствала рибка, уловена на рибарска кукичка, гърчеща се в опит да се отскубне от болката, раздираща тялото й.

Помнеше тази болка от смъртта на баща си, когато единствено мисълта, че трябваше да се грижи за семейството си, за децата, й бе помогнала да продължи напред. Опитваше се да стори същото и сега, ала беше ясно, че децата (ако все още можеше да бъдат наречени така; единствено Тави все още беше дете и в момента беше в дома на инквизитора, за щастие — пропуснал ужаса, разиграл се в Залата на Съвета) се чувстваха неловко в нейно присъствие. Сякаш беше непозната.

От което болката в гърдите й само още повече се усили. Щеше й се Ейлийн да беше с нея, но тя бе отишла при родителите си за няколко часа.

— Дру — повика Хелън отново, почуквайки малко по-силно. — Моля те , пусни ме да вляза.

Вратата се отвори рязко и Хелън побърза да отдръпне ръка, преди да беше ударила, без да иска, сестра си по рамото. Дру стоеше пред нея и я гледаше сърдито, облечена в черните си дрехи за срещата, които не й бяха по мярка — прекалено тесни в кръста и гърдите. Очите й бяха толкова зачервени, че сякаш бе размазала алени сенки по клепачите си.

— Знам, че вероятно искаш да си сама — каза Хелън, — но трябва да знам, че…

— Съм добре? — прекъсна я Дру малко рязко.

Ясно бе какво иска да каже: Как бих могла да съм добре?

— Оцеляваш.

Дру извърна поглед за миг, плътно стиснатите й устни потрепериха. Хелън до болка искаше да сграбчи малката си сестра и да я прегърне, да я гушне така, както правеше, когато Дру беше упорито, току-що проходило мъниче.

— Искам да знам как е Тай.

— Спи — отвърна Хелън. — Мълчаливите братя му дадоха успокояваща отвара, а и Марк е с него. Искаш ли и ти да поседиш с тях?

— Аз…

Дру се поколеба и на Хелън й се прииска да можеше да измисли нещо утешително, което да каже за Тай. Ужасяваше се от това какво ще се случи, когато се събуди. Тай беше припаднал в Залата на Съвета и Марк го беше отнесъл при Братята, които вече бяха в Гард. Бяха го прегледали в зловеща тишина, след което бяха заявили, че физически е здрав, но ще му дадат билки, които да го приспят. Че понякога умът знае кога е време да изключи, за да се подготви за изцеляване. Макар Хелън да нямаше представа как една нощ, дори една година, прекарани в сън, биха могли да подготвят Тай за загубата на близначката му.

— Искам Джулс — каза Дру най-сетне. — Тук ли е?

— Не — отвърна Хелън. — Все още е с Ливи. В Града на тишината.