Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Върви — рече Джия.

До ушите й достигаха и други гласове, включително и този на Хорас Диърборн, повишен, настояващ, че тя трябва да бъде спряна, че от някого трябва да бъде потърсена отговорност за унищожаването на Меча на смъртните и изчезването на Анабел Блекторн. Гласът на Джия изплющя, нареждащ на стражите да изведат всички от Залата: сега бе време за скръб, не за отмъщение… Анабел щеше да бъде открита… върви си с достойнство, Хорас, или ще бъдеш изведен оттук със стража, сега не е моментът… Ейлийн, помагаща на Дру и Даяна да се изправят, да излязат от стаята…

Ема коленичи на пода до Джулиън. Металически мирис на кръв тегнеше във въздуха. Ливи беше сгърчена купчинка в ръцете му, кожата й имаше цвета на обезмаслено мляко. Престанал бе да вика името й и я люлееше, сякаш тя бе малко дете, опрял брадичка на главата й.

— Джулс — прошепна Ема, ала думата горчеше върху езика й: това бе детското й име за него, а сега той беше възрастен, скърбящ родител. Ливи не бе просто неговата сестра. В продължение на години той се бе грижил за нея като за своя дъщеря. — Джулиън. — Докосна студената му буза, а после ледената буза на Ливи. — Джулиън, обич моя, моля те, нека ти помогна…

Джулиън повдигна бавно глава. Изглеждаше така, сякаш някой беше излял кофа с кръв отгоре му. Кръв покриваше гърдите и шията му, опръскала бе брадичката и бузите му.

— Ема. — Гласът му бе по-слаб от шепот. — Ема, нарисувах толкова много целителни руни…

Ала Ливи бе мъртва още преди той да стигне до дървения подиум. Още преди да я вземе в обятията си. Никаква руна, никакво иратце не биха могли да помогнат.

Джулс!

Хелън най-сетне бе успяла да си проправи път покрай стражите и се хвърли на пода до тях, без да обръща внимание на кръвта. Ема гледаше като вцепенена как Хелън изважда предпазливо от тялото на Ливи строшеното парче от Меча на смъртните и го оставя на земята. С почервенели от кръвта длани и побелели от скръб устни, тя обви ръце около Джулиън и Ливи, шепнейки утешителни думи.

Около тях стаята се изпразваше. Магнус беше дошъл, движейки се много бавно и ужасно пребледнял, следван от дълга редица Мълчаливи братя. Качи се на подиума и Алек се изправи на крака, хвърляйки се в ръцете му. Докато те се прегръщаха безмълвно, четирима от Братята коленичиха и вдигнаха тялото на Робърт Лайтууд. Ръцете му бяха скръстени на гърдите, клепачите — грижливо склопени. Тихо прошепнати ave atque vale се разнесоха зад него, докато Братята изнасяха тялото му от стаята.

Консулът се отправи към тях. С нея имаше стражи, зад тях вървяха Мълчаливите братя, пергаментово бели призраци.

— Трябва да я пуснеш, Джулс — каза Хелън с най-нежния си глас. — Тя трябва да бъде отнесена в Града на тишината.

Джулиън погледна към Ема. Очите му бяха забулени като нощно небе, ала тя можеше да ги разчете.

— Нека Джулиън го направи — заяви тя. — Иска той да бъде последният човек, носил тялото й.

Хелън помилва косата на брат си и го целуна по челото, преди да стане.

— Джия, моля те — каза и консулът кимна.

Джулиън се изправи бавно на крака, притиснал тялото на Ливи до себе си. Отправи се към стъпалата на подиума, с Хелън до себе си и Мълчаливите братя зад тях, но когато Ема също се надигна, Джия протегна ръка, за да я задържи.

— Единствено семейството, Ема.

Аз съм част от семейството. Пуснете ме да отида с тях. Пуснете ме да отида с Ливи , изкрещя Ема безмълвно, ала устните й си останаха затворени: не биваше да добавя своята скръб към съществуващия ужас. А правилата на Града на тишината бяха ненарушими. Законът е суров, но е закон.

Малката процесия се отправи към вратата. Кохортата се беше разотишла, но в стаята все още имаше стражи и други ловци на сенки: съпроводи ги тих хор от „здравей и сбогом, Ливия Блекторн“.

Консулът се обърна, при което Кортана проблесна в ръката й, и отиде при Ейлийн, която гледаше как отнасят Ливи. Тръпка, извираща сякаш от мозъка на костите й, разтърси тялото на Ема. Никога не се бе чувствала толкова сама — Джулиън си отиваше от нея, а останалите от семейство Блекторн сякаш бяха на милион мили от тук, като далечни звезди, и тя копнееше за семейството си с мъчителна страст, която бе почти унизителна, и искаше Джем и Кортана в ръцете си и да забрави Ливи, обляна в кръв и издъхваща, сгърчена като счупена кукла, докато Залата на Съвета изригваше, а прекършената корона отнасяше Анабел… дали някой друг освен нея го беше видял?

— Ема? — Две ръце се обвиха около нея, познати, нежни ръце, които я изправиха на крака. Кристина, която трябва да я бе изчакала през целия хаос, която бе останала упорито в Залата, докато стражите крещяха всички да се разотиват, останала, за да бъде до Ема. — Ема, ела с мен, да се махнем от тук. Аз ще се погрижа за теб. Corazoncita 2 2 Миличка; буквално: сърчице. — Б. пр. , ела с мен.