Йон Колфер - Арктическият инцидент

Зеленика отвори уста да възрази. Но кой би възразявал на толкова едър човек?

— Добре. Късмет. Ако те ранят, легни и остани неподвижно колкото може по-дълго, докато се върна. Четири минути, запомни ли?

Бътлър кимна.

— Запомних.

— И още нещо, Бътлър.

— Да, капитане?

— Относно онова малко недоразумение миналата година. Когато двамата с Артемис ме отвлякохте.

Бътлър вдигна очи към тавана. Искаше да сведе поглед към обувките си, но Зеленика стоеше точно там.

— А, това ли? Имах намерение да говоря с…

— Забрави за него. След случилото се напоследък смятам, че си разчистихме сметките.

— Зеленика, да вървим — заповяда Кореноплод. — Бътлър, не ги оставяй да се приближат.

Прислужникът обхвана с пръсти ръкохватката на оръжието си. Приличаше на въоръжен мечок.

— Дано не се опитват. За тяхно добро е.

Артемис се покатери върху една вагонетка, вдигна ръка над главата си и почука по тръбата, която се простираше по дължината на коридора.

— Този тръбопровод като че ли опасва цялата сграда по тавана. Какво е, вентилационна система?

Сламчо подсмръкна.

— Де да беше така. Това е плазмата, с която се зареждат ДНК-оръдията.

— И защо не влязохме оттук?

— О, поради дребната подробност, че енергията в една капка от плазмата е достатъчна да опече трол.

Артемис допря длан до метала.

— А ако оръдията не функционират?

— При деактивиране на оръдията плазмата е просто радиоактивна течност.

— Радиоактивна ли?

Сламчо замислено подръпна космите на брадата си.

— Всъщност, Юлиус смяташе, че оръдията са били изключени.

— Има ли начин да се уверим?

— Можем да отворим този незабележим капак — Сламчо опипа с пръсти извитата повърхност. — А-ха, виж тук. Микроскопична ключалка. Дори плазмата има нужда от презареждане.

Той посочи мъничка дупчица в метала. Можеше да мине и за прашинка.

— А сега гледай как работи майсторът.

Джуджето пъхна един от космите на брадата си в дупката. Когато върхът му влезе докрай, Сламчо отскубна косъма от пората. Косъмът веднага умря и застина неподвижно като при трупно вкочанясване, при което прие точната форма на вътрешността на ключалката.

Сламчо спря да диша за миг и завъртя импровизирания ключ. Капакът увисна надолу.

— Това, момчето ми, е талант.

Във вътрешността на тръбата леко пулсираше оранжево желе. От време на време в дълбините му прескачаха искрици. Плазмата беше твърде гъста, за да може да изтече през отвора и не помръдваше от мястото си, като запазваше цилиндрична форма.

Сламчо хвърли бърз поглед на потрепващото желе.

— Плазмата е деактивирана. Ако това нещо беше включено, досега лицата ни щяха здравата да са обгорели.

— А тези искри?

— Остатъчен заряд. Карат плазмата да трепти, но нищо повече.

Артемис кимна.

— Добре — каза и сложи каската си.

Сламчо пребледня.

— Няма да го направиш, нали, Кално кутре? Имаш ли представа какво ще стане, ако оръдията се активират?

— Опитвам се да не мисля за това.

— Може би така е по-добре — джуджето поклати глава смаяно. — Добре. Трябва да изминеш тридесет метра, а в тази каска има въздух най-много за десет минути. Дръж филтрите затворени, след малко въздухът може да стане малко застоял, но все е по-добре, отколкото да се нагълташ с плазма. Вземи и това.

Сламчо извади втвърдения косъм от ключалката.

— За какво ми е?

— Предполагам, че ще искаш да излезеш, като стигнеш до другия край. Или не помисли за това, генийче?

Артемис преглътна. Не беше помислил. Героизмът не се състоеше в това да се хвърляш сляпо напред.

— Само внимавай, пъхни го леко в ключалката. Помни, това е косъм, а не метал.

— Да го пъхна леко. Разбрах.

— И не използвай никакви светлини. Халогенът може да реактивира плазмата.

Артемис усети, че му се завива свят.

— И не забравяй да се напръскаш веднага щом можеш. Антирадиоактивните спрейове са сини. Има ги навсякъде из сградата.

— Сини спрейове. Нещо друго, господин Челюстокопач?

— Е, вътре има плазмени змии…

Коленете на Артемис за малко не се подкосиха.

— Не говориш сериозно, нали?

— Не — призна Сламчо. — Не говоря сериозно. Значи, при един мах с ръка би трябвало да изминаваш около половин метър. Затова преброй шестдесет маха и излизай от тръбата.

— Малко под половин метър, бих казал. Може би ще ми трябват шестдесет и три маха.

Артемис пъхна косъма на джуджето в джоба на гърдите си.

Сламчо сви рамене.

— Както кажеш, хлапе. Кожата си е твоя. А сега влизай вътре.