Йон Колфер - Арктическият инцидент

— Съжалявам за това — промърмори Артемис, изненадан от факта, че наистина съжалява. Тормозът над други хора обикновено не го тормозеше. — Бях в период на отрицание. И прехвърлих тревогите си върху вас.

По почти се изсмя.

— Да, много добре. Точно както пише в учебника.

— Знам — каза Артемис. И наистина знаеше. Доктор Ф. Рой Дийн Шлипе бе написал цяла глава от този учебник.

Доктор По остави химикалката си — нещо, което не бе правил никога досега.

— Знаете ли, все още не сме разрешили последния въпрос.

— Кой въпрос, докторе?

— Онзи, който засегнахме при последния ни сеанс. Относно уважението.

— А, този въпрос!

По събра връхчетата на пръстите си.

— Искам да си представите, че съм не по-малко умен от вас и да ми дадете откровен отговор.

Артемис помисли за баща си, който лежеше в болница в Хелзинки, за капитан Бодлива Зеленика, която бе рискувала живота си, за да му помогне и, разбира се, за Бътлър, без когото никога не би се измъкнал жив от лабораториите „Гномски“. Вдигна поглед и забеляза, че доктор По му се усмихва.

— Е, млади човече, сетихте ли се за някого, който е достоен за вашето уважение?

Артемис се усмихна в отговор.

— Да — каза. — Мисля, че да.

Полиция на Нисшите елементи. — Бел.прев.

Около 2,10 метра. — Бел.прев.

Excusez-moi — извинете (фр.). — Бел.прев.

Digger (англ.) — копач. — Бел.прев.

Мярка за дълбочина, равна на 182 см. — Бел.прев.