Йон Колфер - Арктическият инцидент

Камар се усмихна. Щеше да види каква магическа сила има ирландецът.

Зеленика наблюдаваше сцената през високоразделителния филтър за нощно виждане в каската си. Отново беше офицер от Гноморазузнаването. Бътлър гледаше през старомоден бинокъл.

— Колко огънчета от цигари преброи?

— Повече от осемдесет — отговори капитанът. — Сигурно са към стотина души. Попадаш под обстрел и после те изнасят.

Кореноплод кимна в знак на съгласие. От такъв капан нямаше измъкване.

Бяха се настанили на отсрещния хребет на фиорда, който се издигаше високо над стръмен ледник. Съветът дори им отпусна крила в знак на благодарност за помощта на Артемис.

Вихрогон бе изтеглил електронната поща от компютъра на Артемис и се беше натъкнал на следното съобщение: „Пет милиона щатски долара. Никодим. Мурманск. Полунощ на четиринадесети.“ Беше кратко и съдържателно. Какво друго имаше за казване? Бяха пропуснали възможността да измъкнат Артемис старши преди преместването му на мястото за размяна, а там мафията владееше положението.

Всички наобиколиха Бътлър, който бе разпънал някакъв чертеж на снега и сочеше с лазерна показалка.

— Предполагам, че държат обекта тук, в командния пункт на кулата. За да стигнем дотам, трябва да извървим целия път до подводницата. В периметъра се крият стотина души. Нямаме помощ от въздуха и сателитни данни, въоръжението ни е минимално — той въздъхна. — Съжалявам, Артемис. Просто не виждам как ще стане.

Зеленика коленичи, за да разгледа чертежа.

— Ще ни трябват няколко дни, за да подготвим спиране на времето. Не можем да използваме щитове заради радиацията, а няма как да се приближа на достатъчно разстояние, за да ги хипнотизирам.

— Ами оръжията на ПНЕ? — попита Артемис, макар че знаеше отговора.

Кореноплод задъвка незапалената си пура.

— Вече говорихме за това, Артемис. Имаме достатъчно огнева мощ, но ако открием огън, те веднага ще убият баща ти. Стандартни правила при отвличане.

Артемис дръпна полицейския анорак до брадичката си и се загледа в грубия чертеж.

— А ако им дадем парите?

Вихрогон им беше отпечатал пет милиона в дребни банкноти на един от старите си принтери. Дори бе наредил на цял отряд от елфи да ги намачкат.

Бътлър поклати глава.

— Тези хора не работят така. Ако остане жив, господин Фоул е потенциален враг. Трябва да умре.

Артемис бавно кимна. Нямаше абсолютно никакъв друг начин. Налагаше се да пусне в ход плана, който бе измислил на Арктическото летище за совалки.

— Много добре — заговори той. — Аз имам план. Но може да ви се стори малко рискован.

Мобилният телефон на Михаил Васикин иззвъня и наруши арктическото мълчание. Васикин едва не падна през люка на кулата.

— Да? Какво има? Зает съм.

— Обажда се Фоул — отговори глас на безупречен руски език, студен като арктически ледник. — Полунощ е. Аз съм тук.

Михаил се озърна и започна да разглежда околностите през бинокъла си.

— Тук ли? Къде? Не виждам никого.

— Достатъчно близо.

— Откъде намерихте този телефонен номер?

В слушалката се чу смях. Звукът изопна нервите на Васикин до краен предел.

— Имам един познат. Той знае всички телефонни номера.

Михаил задиша дълбоко, за да се успокои.

— Носите ли парите?

— Разбира се. При вас ли е доставката?

— Точно тук.

Отново се чу хладният смях.

— Аз виждам само малоумен дебелак, дребен плъх и някакъв човек с чувал на главата. Може да бъде всеки. Не плащам пет милиона за братовчед ви Юрий.

Васикин се скри под ръба на кулата.

— Фоул ни вижда! — прошепна той на Камар. — Наведи се!

Камар изтича до другия край на командния пункт и се свърза с хората си по радиостанцията.

— Тук е. Фоул е тук. Претърсете района.

Васикин отново долепи слушалката до ухото си.

— Елате и проверете. Скоро ще се уверите.

— Виждам добре и от тук. Само свалете чувала.

Михаил закри слушалката с ръка.

— Иска да сваля чувала. Какво да правя?

Камар въздъхна. Ето че ставаше ясно кой е по-умният в екипа.

— Свали го. Какво значение има? И без това след пет минути двамата ще умрат.

— Добре, Фоул. Свалям чувала. След малко ще видиш лицето на баща си.

Едрият руснак повдигна пленника високо над ръба на кулата. Протегна ръка и свали грубия платнен чувал.

В другия край на линията се чу как някой рязко си пое дъх.

През филтрите на полицейската каска Артемис виждаше кулата с командния пункт, сякаш беше на три крачки от него. Чувалът беше свален и той не можа да потисне шумната си въздишка.