Томас Энгер - Зло наследство

— Знам, че звучи налудничаво — отвърнах. — Но откъде иначе ще дойде мъглата? И как иначе ще изчезне толкова бързо? Опитвам се да кажа, че химикалката действа по този начин. Тя е като кратко опиянение.

— Слушам какво казваш.

— Мога да ви демонстрирам, ако не ми вярвате. Дайте ми един лист.

Взех химикалката от масата и моментално почувствах колко силно желая да я използвам пак.

— Не вярвам в това — каза Мериуедър.

Издишах тежко.

— Наясно съм, че се изложих на голяма опасност на гарата, но не се сетих за нещо друго в бързината. Ако просто бях дала химикалката, не е сигурно, че изобщо щях да седя тук сега. И мама, и аз можехме да сме мъртви.

Мериуедър не отговори, само ме гледаше с въпросителен поглед.

— Но ако не ми вярвате, защо тогава арестувахте чичо ми и останалите ненормалници? — попитах разярено.

— Защото носеха оръжие и се държаха заплашително на обществено място. А и освен това ти натисна полицейската аларма, Джули.

Той се облегна на стола и постави ръце на тила си. Загледах се в петната от пот под мишниците му. „Това се проточва твърде дълго“ — помислих си. Трябваше да измисля нещо.

Отново.

Седнах на един стол пред кабинета на Мериуедър, защото той имаше среща. Опитах се да помисля къде можеха да са мама и Джуди. Мериуедър имаше право — те можеха да са навсякъде.

Изключвах Шормаут като възможност, разбира се, но след това се сетих за друго нещо, което Мериуедър бе казал, а именно че дядо е имал имот и в Шормаут — най-вероятно къщата, в която са държали Джуди заключена. И след като чичо Уейн бе открил къде се намира Джуди, може би той знаеше и за другите имоти на дядо? Може би беше завел мама в някой от тях?

Извадих мобилния телефон. Исках да звънна на Маргарет, за да я помоля пак за помощ, но тогава видях, че тя ми е изпратила съобщение: „Къде си, Джули? Трябва да говоря с теб. “

Погледнах часовника. Показваше четири и трийсет и три. Набрах номера й.

— Здрасти, Маги — казах, когато тя вдигна телефона.

За няколко секунди настъпи тишина. След това се чу как някаква врата се затваря.

— Здрасти, Джули — отговори Маги с облекчение в гласа. — Какво се случва ? Къде беше през последните дни? Толкова се притесних за теб!

— Случиха се страшно много неща — отвърнах. — Но сега нямам време да ти разказвам за това. Имам нужда да ми направиш услуга, отново, и то спешно. Можеш ли да ми помогнеш?

— Зависи за какво става въпрос — каза тя колебливо.

— Дядо е имал много имоти в околността — продължих аз. — Трябва да открия къде са те и какви са. Може би тази информация може да се открие в интернет, нали?

— Да, мисля, че може.

— Е, ще ми помогнеш ли?

— Чакай малко, трябва само да включа компютъра.

Маргарет остави телефона. Чух как мести предмети по бюрото си, натискаше по някакви копчета. След няколко минути се върна на телефона.

— Добре, сега търсим — каза тя. — Имоти. Търсиш ли нещо специално?

— Каквото и да е — отвърнах. — Но най-вече малки имоти.

Пръстите на Маргарет тракаха по клавиатурата, прекъсвани само от кратки паузи и кликвания с мишката. Четеше адресите — като цяло апартаменти в големи градове. На никое от тези места не беше лесно да се промъкнеш с жена под упойка, без да бъдеш забелязан. Но един имот се отличаваше, защото се намираше на по-обезлюдено място.

„Удсвю“.

Моят собствен дом.

Трябваше да са там.

— Окей — обърнах се към Маргарет. — Благодаря за помощта.

Щях да затворя, когато установих, че Маргарет иска да говори с мен за нещо. Попитах за какво.

— Открих няколко неща за тази жена, Мария Денч, за която говорихме — каза тя. — Това не е истинското й име. Поне не и фамилията. Сменила я е, когато се е омъжила.

— Окей, и? — отвърнах.

— Дръж се здраво, Джули. Това няма да ти хареса.

Разбира се.

Сега си спомних къде бях чувала носовия женски глас преди.

Почудих се дали да кажа на Джон Мериуедър, но реших да премълча. Просто не можех да рискувам. Не се знаеше какво може да се случи с мама и Джуди, ако „Удсвю“ бъде обкръжен от стотици полицаи. Колкото по-малко хора знаеха къде са, толкова по-добре.

Но нямах много време. Чичо Уейн беше арестуван. Тези, които работеха за него, скоро щяха да разберат, че нещо се е случило, освен ако вече не бяха разбрали. Може би бяха на път да избягат от „Удсвю“, за да спасят собствените си кожи, и тогава не беше ясно какво щяха да решат да правят с мама и Джуди.

Изправих се и сложих химикалката в джоба на панталона си. През последния час Мериуедър беше излязъл от едната среща и беше влязъл в друга, като постоянно говореше по телефона. Никой не се интересуваше с какво съм се захванала.