Ребекка Росс - Триумфът на кралицата

— Да, да, много бих искала! Само че… — радостта ѝ помръкна. — Може ли да пазим уроците в тайна? Поне засега?

Не можех да отрека, че искането ѝ ме натъжи, знаейки, че не би искала другите да научат за времето, което прекарваме заедно. Но отново се замислих за начини, по които можех да се докажа пред дома Маккуин — нужно беше да съм търпелива с тях, да ги оставя да започнат да ми се доверяват с течение на времето — и се усмихнах, като събрах листовете на купчинка и ѝ ги подадох.

— Защо не започнем утре вечер? След вечеря? И, да, можем да го запазим в тайна.

Нийв кимна. Очите ѝ се разшириха, когато взе листовете, докато гледаше надолу към почерка ми, проследявайки го с връхчето на пръста си.

И докато я гледах, безпомощно си припомних онова, което бях дочула тази сутрин. Мисля, че е отчасти валенианка , беше казала за мен една от тъкачните. Те гледаха на мен или като на южнячка, или като на една от рода Аленах. Тревожех се, че това винаги ще ме отделя от дома Маккуин, независимо колко големи усилия полагам да им се докажа.

— Нийв — казах, осенена от идея. — Навярно ти можеш да ме научиш на нещо в замяна.

Тя вдигна поглед, шокирана:

— О?

— Искам да науча повече за дома Маккуин, за вярванията ви, за фолклора и традициите ви.

Искам да стана една от вас — почти се примолих. — Научи ме как.

Вече притежавах придобити чрез разума познания за дома Маккуин, благодарение на Картие и даденото ми от него обучение в Магналия Хаус. Познавах историята им такава, каквато можеше да се намери в стар, прашен том. Бяха благословени да бъдат непоколебими, на герба им беше изобразен сокол, цветовете им бяха бледолилаво и златно, а хората им бяха почитани като най-умелите тъкачи в цялото кралство. Но това, което ми липсваше, беше познание на сърцето , обществените порядки на дома Маккуин. Как се бяха ухажвали? Как бяха провеждали сватбите си? Погребенията си? Каква храна поднасяха на рождени дни? Имаха ли суеверия? Какъв бе етикетът им?

— Не знам дали аз съм най-подходящият човек, който да Ви научи на такива неща — каза Нийв, но виждах колко е доволна, че бях помолила нея.

— Защо не ми разкажеш за някоя от твоите любими традиции на дома Маккуин? — предложих.

Нийв помълча за миг, а после на устните ѝ се появи усмивка.

— Знаехте ли, че ако решим да сключим брак с някого отвъд дома Маккуин, трябва да го изберем с нишка?

Мигновено се заинтересувах:

— Нишка ли?

— О, навярно би трябвало да кажа, че нишката избира вместо нас — уточни Нийв. — Това е изпитание, за да можем да определим кой е достоен отвъд нашия дом.

Облегнах се назад в стола си в очакване да чуя още.

— Традицията се зародила отдавна — започна Нийв. — Не знам дали сте запозната с нашите гоблени, или не…

— Чувала съм, че Маккуин са известни като най-добрите тъкачи в Мевана.

— Да. До такава степен, че сме започнали да скриваме по една златна нишка във вътъците на гоблена, докато тъчем. Една умела тъкачка може да накара нишката да се слее с десена, така че да е много трудна за откриване.

— В такъв случай, значи, всеки гоблен на Маккуин съдържа скрита нишка? — попитах, все още много озадачена по какъв начин това се отнася до избирането на брачен партньор.

Усмивката на Нийв стана по-широка:

— Да. И тъкмо така се зародила традицията. Първият лорд Маккуин имал само една дъщеря, която обичал толкова много, та не вярвал, че някой мъж — бил той Маккуин или отвъд този дом — някога ще бъде достоен за нея. Така че поръчал на тъкачите да втъкат скрита нишка в един гоблен, който тъчели, като знаел, че само най-решителните и отдадени мъже ще могат да я намерят. Когато дъщерята на лорда навършила възраст за женене, мъж след мъж пристигали в дома, отчаяно копнеещи да спечелят благоволението ѝ. Но лорд Маккуин поръчал да донесат гоблена и дъщеря му предизвикала мъжете да ѝ донесат златната нишка, скрита във вътъците му. И мъжете един след друг не успявали да я намерят. Когато пристигнал двайсетият мъж, лорд Маккуин смятал, че момъкът ще издържи само час. Но мъжът стоял в залата в продължение на час и търсел, а после единият час се превърнал в два часа, додето вечерта превалила и настъпило утро. Когато се показала първата светлина на слънцето, мъжът бил измъкнал нишката от гоблена. Бил не какъв да е, а от рода Бърк, и въпреки това лорд Маккуин казал, че е повече от достоен, стига дъщеря му да избере да се омъжи за него.

— И дъщерята избрала ли го? — попитах.