Ребекка Росс - Триумфът на кралицата

Не се сдържах и си спомних онзи миг, случил се преди броени часове, когато бях стояла с Картие в порутения му замък в земите на Морган, когато той най-сетне ми бе връчил наметалото ми на адепт.

— Да, ами, казах ти да се върнеш преди мръкнало, Бриена — сгълча ме Журден, а после смекчи тона, когато се обърна към Картие. — Морган. Мило е от твоя страна да се присъединиш към нас за празнично пиршество.

— Благодаря, че изпрати поканата, Маккуин — отвърна Картие и кимна почтително с глава.

Беше странно да чуя подобни имена, изречени на глас, защото не ги възприемах така в ума си. И макар че други щяха да започнат да наричат Картие лорд Ейдън Морган, аз винаги щях да мисля за него като за Картие.

После се появи Журден, покровителят, който беше станал мой баща. Когато го срещнах преди два месеца, той се представи като Алдерик Журден — валенианското му име. Но, подобно на Картие, той беше далеч повече от това. Беше лорд Давин Маккуин Непоколебимия. И макар че другите щяха да започнат да се обръщат към него така, аз щях да го наричам татко , и винаги да мисля за него като за Журден.

— Елате, вие двамата — каза Журден, отново навъсен. Обърна се, за да ни изведе горе до подиума, където семейството на лорда трябваше да седи и да се храни на дълга маса.

Картие ми намигна, когато Журден беше с гръб към нас, и трябваше да потисна една усмивка на неподправена радост.

— Ето къде си! — извика Люк, когато влезе в залата през една от страничните врати: погледът му веднага се насочи към подиума, където стоях.

Младите момичета спряха да подреждат боровите клонки и цветята, за да се закикотят и зашушукат, когато Люк минаваше покрай тях. Предположих, че говорят колко е красив, макар че, по повечето критерии, Люк беше доста обикновен. Тъмнокафявата му коса беше вечно разчорлена и челюстта му беше изпъкнала, а носът му — малко прекалено дълъг, но очите му можеха да разтопят и най-студеното сърце.

Той се качи с тропот по стълбите на подиума, за да ме сграбчи в прегръдка: държеше се сякаш сме били разделени от месеци, макар че го бях видяла по-рано същия следобед. Хвана ме за раменете и ме завъртя, за да може да види сребърните нишки, пришити върху наметалото ми на адепт.

— Мистрес Бриена — каза. Обърнах се отново и се засмях, когато най-сетне чух тази титла, изречена заедно с името ми. — Прекрасно наметало.

— Да, ами, мисля, че доста чаках за него — отвърнах, безпомощно хвърляйки поглед към Картие.

— Кое е това съзвездие? — попита Люк. — Боя се, че съм доста зле с астрономията.

— Авиана.

Сега бях повелителка на познанието: нещо, за чието постигане се бях трудила с години в Магналия Хаус. И в този миг, застанала в голямата зала на Журден в Мевана, обкръжена от близки и приятели, загърната с наметалото си на адепт, когато Изолда Кавана се готвеше да се върне на северния трон… не бих могла да бъда по-удовлетворена.

Докато всички сядахме, наблюдавах Журден, със златен бокал в ръце, с овладяно изражение на лицето, докато гледаше как неговите хора влизат в залата за вечеря. Запитах се какво ли изпитваше, връщайки се най-сетне у дома, след като бе отсъствал през тези двайсет и пет години на ужаси, да влезе обратно в ролята си на господар на тези хора.

Знаех истината за живота му: както за валенианското, така и за меванското му минало.

Беше роден в този замък като благороден син на Мевана. Беше наследил земите и хората на Маккуин, борейки се да ги защити, когато бил принуден да служи на ужасния крал Гилрой Ланън. Знаех, че Журден бе станал свидетел на ужасни неща в залата на този крал — бе виждал как отсичат китките и стъпалата на мъже, които не можели да платят пълния размер на данъците си, виждал беше как вадят едното око на старци, задето са гледали краля твърде дълго, чувал беше жени да пищят от далечни стаи, докато били подлагани на побой, виждал бе да жигосват деца, задето са издали звук, когато е трябвало да бъдат тихи. Гледах това , беше ми признал веднъж Журден, пребледнял от спомена. Гледах го, боейки се да проговоря.

Докато най-сетне беше решил да въстане, да свали Гилрой Ланън от власт и да постави законна кралица обратно на северния трон, да разсее тъмнината и ужаса, в каквито се бе превърнала славната някога Мевана.

Към тайния му бунт се бяха присъединили други два мевански рода — Кавана, които били единственият владеещ магия род в Мевана, а също и този, от който произхождали кралиците, и Морган. Но Мевана бе земя на четиринайсет рода, така различни, както и земята, всеки със собствени сили и слабости. И въпреки това само три дръзнали да се опълчат на краля.