Ли Бардуго - Престол и щурм

Тежкият пищов се тресеше в ръката й.

— Женя — пророних, — наистина ли ще ме застреляш?

Тя се озърна диво, разколебана към кого да насочи пищова. Докоснах ръкава й. Тя трепна и обърна дулото към мен.

Гръм като от светкавица разцепи въздуха. Разбрах, че Тъмнейший е надделял в схватката. Обърнах се и видях към нас да пълзи пелена от черен мрак. „Това е краят — рекох си. — Свършено е с нас.“ Миг по-късно зърнах ослепителна светкавица и кратък изстрел. Мракът се разтвори във въздуха и видях как Тъмнейший се вкопчва в ръката си, а лицето му се криви от болка и бяс. Не вярвах на очите си, но той наистина беше прострелян.

Щормхунд тичаше насреща с пистолет в ръка.

— Бягайте! — изкрещя той.

— Хайде, Алина! — извика Мал и посегна да хване ръката ми.

— Женя — пророних отчаяно, — ела с нас.

Ръката й се тресеше толкова силно, че очаквах пищовът всеки момент да изпадне от нея. По бузите й струяха сълзи.

— Не мога — изхълца пресекливо тя. После свали оръжието. — Върви, Алина.

Бягай!

В следващия момент Толя отново ме преметна през рамо. Взех да удрям с юмруци по широкия му гръб, но напразно.

— Не! — извиках. — Чакай!

Никой обаче не ми обърна внимание. Толя се засили и се преметна през парапета. Закрещях, когато полетяхме надолу с главата към ледената вода, очаквайки всеки момент да се забием в нея. Вместо това ни подхвана въздушно течение, което можеше да е само творение на Вихротворец. То ни достави невредими на палубата на шхуната; там обаче ни стовари толкова рязко, че ударът отекна чак в костите ми. Тамар и Мал ни последваха, а Щормхунд дойде малко след това.

— Дай сигнала! — нареди Щормхунд, щом се изправи на крака.

Последва остро изсвирване.

— Привет! — повика той един от моряците, когото не познавах. — Колко останахме?

— Осмина паднаха в боя — отговори Привет. — Четирима са на китоловния кораб. Товарът също идва насам.

— Вси светии! — изруга Щормхунд. После погледна към китоловния кораб, явно разкъсван от вътрешна борба. — Мускетари! — провикна се към хората по гротмачтата 8 8 Основната мачта на всеки кораб с платна. — Б.пр. на шхуната. — Прикривайте ги!

Те откриха стрелба с мускетите си по палубата на китоловния кораб. Толя метна една пушка и на Мал, после прехвърли друга на гръб. След това се вкопчи във въжетата и взе да се катери нагоре. Тамар измъкна револвер от кобура на хълбока си. Аз все още лежах простряна на палубата като жалка купчина с безполезни ръце, приковани от оковите.

— Морският бич е на сигурно място, капитане! — провикна се Привет.

Още двама от хората на Щормхунд се прехвърлиха през парапета на китоловния кораб и се понесоха във въздуха към нас, размахали бясно ръце.

Накрая се стовариха по хълбок на палубата на шхуната. Раната в ръката на единия кървеше обилно. След това отново се разнесе тътен като от гръмотевица.

— Той се е съвзел! — извика Тамар.

Около нас взе да се кълби мрак, погълна шхуната и заличи всичко по пътя си.

— Освободете ме! — примолих се. — Нека и аз да помогна!

Щормхунд хвърли ключовете към Тамар.

— Действай! — извика.

Тамар посегна към китките ми и взе да се мае с ключа, докато мракът се сгъстяваше над нас.

Озовахме се в непрогледна тъмнина. Чух някой да крещи. После белезниците с щракане освободиха ръцете ми. Железните халки паднаха от китките и с глух екот се удариха в пода.

Вдигнах ръце и светлина проряза мрака, разпръсквайки тъмата над китоловния кораб. Екипажът на Щормхунд нададе радостни възгласи, но те замръзнаха на устните им, когато във въздуха се разнесе ответен звук — остър писък, пронизващ със своята безчовечност; скърцане на отваряща се врата, която е трябвало да остане вовеки затворена. Раната на рамото ми взе да пулсира. Ничевие.

Потърсих с очи Щормхунд.

— Трябва да се махаме от тук — казах. — Сега!

Той се поколеба, явно борейки се със самия себе си. Двама от неговите хора все още бяха на борда на китоловния кораб. После чертите му се изостриха.

— Горе на мачтите, спускайте платната! — провикна се той. — Вихротворци, курс на изток!

Видях как една редица моряци край мачтите вдигнаха ръце и чух свистенето на платна, издути от силен вятър. Колко гришани имаше в екипажа на Щормхунд?!

Само че и Вихротворците на Тъмнейший вече се бяха строили на палубата на китоловния кораб и техните вихри пресрещаха нашия вятър. Шхуната взе да се клатушка без посока.

— Ляво на борд, готови за стрелба! — изрева Щормхунд. — Всички оръдия на палубата откъм китоловния кораб стрелят само по моя команда!