Ли Бардуго - Престол и щурм

Внезапно някаква ръка ме прихвана през кръста и ме вдигна във въздуха. Светът сякаш се преобърна с главата надолу и аз изпищях, когато ме преметнаха през нечие рамо.

Вдигнах глава и започнах неистово да се съпротивлявам срещу ръката, която ме държеше като стоманени окови. После видях как Тамар се изправя срещу Мал, а в юмрука й лъска острието на нож.

— Не! — изкрещях. — Мал!

Той вдигна ръце пред себе си да се защити, но тя просто разсече въжетата, с които беше вързан.

— Бягай! — извика, после му хвърли ножа и измъкна меча от ножницата на хълбока си.

Толя ме хвана още по-здраво и се втурна по палубата. Тамар и Мал ни следваха по петите.

— Какви ги вършите?! — изпищях, докато главата ми подскачаше върху гърбината на гиганта.

— Продължавай да тичаш! — извика в отговор Тамар, посичайки един от Корпоралки, който се изпречи на пътя й.

— Няма как да тичам — креснах в отговор. — Твоят братушка-глупак ме е метнал на рамо като свински бут!

— Искаш ли да те спасят, или не искаш?!

Не ми остана време да й отговоря.

— Дръж се — обади се Толя. — Скачаме зад борда!

Стиснах здраво очи, готова всеки момент да се озова в ледената вода. Но Толя успя да направи само още няколко крачки, после внезапно изгрухтя и се свлече на колене. Хватката му се отпусна. Стоварих се върху палубата и тромаво се претърколих на една страна. Щом вдигнах очи, видях Иван и един от Огнетворците в синя роба, които стояха над нас.

Иван протегна ръка. Започна да изстисква живота от сърцето на Толя, но сега го нямаше Щормхунд да му попречи.

Огнетворецът се устреми към Тамар и Мал с кремък в ръка, готов да избълва огнена струя. „Всичко приключи още преди да е започнало“, помислих си с ужас. В следващия момент обаче Огнетворецът се закова на място и изпъшка. Призованият от него огън се разтвори във въздуха.

— Какво чакаш още? — изръмжа Иван.

В отговор Огнетворецът само изхъхри задавено. Очите му изскочиха и той впи пръсти в гърлото си.

Тамар стискаше меча с дясната си ръка, но лявата беше свита в юмрук.

— Добър номер — каза тя и изби кремъка от парализираната ръка на Огнетвореца. — Само че и аз владея не по-лоши хватки. — После вдигна острието и докато Огнетворецът стоеше напълно безпомощен, борейки се за глътка въздух, го прониза с един-единствен свиреп удар.

Огнетворецът се свлече на палубата. Иван се взря недоумяващо в Тамар. Тя стоеше край бездиханното тяло с меч, от който капеше кръв. Явно за момент Иван загуби концентрация, защото Толя се надигна с ужасяващ рев.

Иван отново стисна юмрук, насочвайки силата си срещу него. Толя изкриви лице, но остана прав. После ръката на гиганта се изстреля напред, а чертите на Иван се сгърчиха от болка и недоумение.

Взех трескаво да местя поглед от Тамар към Толя и обратно, осенена от една мисъл. Двамата бяха Гриша. Сърцеразбивачи.

— Е, харесва ли ти това, нищожно човече? — попита Толя, приближавайки към Иван.

Иван отчаяно протегна и другата си ръка. Целият се тресеше и беше ясно, че се бори за всяка глътка въздух. Толя залитна леко, но продължи напред.

— Сега ще се разбере чие сърце е по-силно — изръмжа той.

После продължи да напредва бавно леко приведен, сякаш насреща му духаше силен вятър; лицето му се покри със ситни капчици пот; зъбите му се оголиха в дива радост. Вече се питах дали двамата с Иван няма да паднат мъртви всеки миг.

След това пръстите на протегнатата напред ръка на Толя се свиха в юмрук. Иван се сгърчи. Обърна очи. По устните му изби кървава пяна. Най-накрая се повали на палубата.

Смътно си давах сметка за настъпилия наоколо хаос. Тамар се сражаваше с един от Вихротворците. Други двама Гриша се нахвърлиха на Толя. Чух изстрел и видях, че Мал държи пистолет. Но единственото, което занимаваше мисълта ми, бе безжизненото тяло на Иван пред мен.

Той беше мъртъв. Дясната ръка на Тъмнейший. Един от най-могъщите Сърцеразбивачи във Втора армия. Този, който оцеля в Долината след нападението на волкрите. Сега този същият беше мъртъв.

Сподавено ридание ме извади от унеса. Край мен стоеше Женя и притискаше длани към устата си, втренчена в тялото на Иван.

— Женя… — понечих да я утеша.

— Спри ги! — Викът долетя от срещуположния край на палубата.

Обърнах се и видях Тъмнейший, вкопчен в схватка с въоръжен моряк. Женя цялата се тресеше. Тя посегна към джоба на кафтана си и извади пищов. Толя тръгна към нея.

— Не! — изкрещях и се хвърлих между двамата. Нямаше безучастно да гледам как убива Женя.