Ли Бардуго - Шест врани

— Каз — намеси се Йеспер, — тая история с пистолета започва да ми лази по нервите.

Този път Оомен не възрази, че Йеспер си е отворил устата по време на преговори. Един от секундантите лежеше ранен на земята. Правилата на неутралната територия бяха нарушени. Острата воня на барут тежеше във въздуха заедно с един въпрос, неизречен в тишината, сякаш самият Жетвар чакаше да чуе отговора — колко точно кръв ще се пролее тази нощ?

Сирена писна в далечината.

— Бурщраат деветнайсет — рече Каз.

Допреди миг Гийлс пристъпваше от крак на крак, сега застина като статуя.

— Там живее гаджето ти, нали, Гийлс?

Гийлс преглътна.

— Нямам гадже.

— О, напротив, имаш — пропя Каз. — Хубавица при това. Е, хубавица като за теб. Изглежда приятно момиче. Ти я обичаш, нали? — Дори от покрива Иней виждаше потта, която лъщеше по пребледнялото лице на Гийлс. — Как иначе. Не е за вярване, че мома като нея ще прояви и грам интерес към отрепка като теб, но тя е различна. Смята те за очарователен. Което си е сигурен признак за умопомрачение, ако питаш мен, но любовта по принцип е сляпа. Обича ли да отпуска хубавата си главица на рамото ти? И да те слуша как й разказваш за деня си?

Гийлс гледаше Каз, сякаш го виждаше истински за пръв път. Момчето, с което бе говорил досега, беше нахално, безразсъдно и винаги готово да се засмее, но не беше страшно, не в истинския смисъл на тази дума. Сега Гийлс виждаше чудовището, чудовище с мъртви очи, което не познава страх. Каз Брекер си беше отишъл, заменен от Мръсните ръце, който се беше появил да свърши мръсната работа.

— Тя живее на Бурщраат номер деветнайсет — продължи Каз с дрезгавия си глас. — На третия етаж, на прозорците й има сандъчета с мушкато. В момента двама от нашите чакат пред вратата й и ако аз не си тръгна оттук доволен и в добро здраве, ще подпалят сградата. Единият ще запали огън отдолу, другият — отгоре, и къщата ще изгори за броени минути заедно с бедната Елизе, уловена в капан по средата. Русата й коса първа ще пламне. Като фитил на свещ.

— Блъфираш — каза Гийлс, но пистолетът в ръката му трепереше.

Каз вдигна глава и вдъхна дълбоко.

— Става късно. Чу сирената. Надушвам пристанището във въздуха, море и сол, но сякаш долавям и… на дим ли мирише? — В гласа му имаше наслада.

„О, светци, Каз! — помисли си съкрушено Иней. — Сега пък какво си направил?“

Пръстът на Гийлс отново трепна върху спусъка и Иней се напрегна.

— Разбирам, Гийлс. Честно — каза със съпричастие Каз. — Всичките тези планове и заговори, толкова пари за подкуп и накрая какво? Нищо. Точно това си мислиш в момента, нали? Колко ще е неприятно да се прибереш у дома с мисълта, че си загубил? Колко ще се ядоса шефът ти, когато се появиш с празни ръце и изгубена инвестиция? Колко добре ще се почувстваш, ако пуснеш куршум в сърцето ми? Можеш да го направиш. Натисни спусъка. Така всички ще си заминем заедно. Ще натоварят труповете ни на Жетварската баржа и ще ги подпалят, както прави градът с просяците. Или можеш да се примириш с наранената си гордост, да се върнеш на Бурщраат, да отпуснеш глава в скута на своето момиче, да заспиш жив и да сънуваш отмъщение. От теб зависи, Гийлс. Ще се приберем ли всички ние у дома тази нощ?

Гийлс се вгледа в очите на Каз и онова, което видя там, го накара да сгърби рамене. На Иней чак й дожаля за него. Дошъл бе в Борсата самоуверен и храбър, сигурен победител, един от първенците на Кацата. А щеше да си тръгне като поредната жертва на Каз Брекер.

— Един ден ще си получиш заслуженото, Брекер.

— Непременно — рече Каз, — ако има някаква справедливост на този свят. А всички знаем колко вероятно е това.

Гийлс отпусна ръка. Пистолетът провисна безобидно покрай тялото му.

Каз направи крачка назад и бръсна предницата на ризата си там, където допреди миг се беше опирало дулото.

— Върви да кажеш на генерала си, че Черните шипове повече нямат работа в Пето пристанище, че ще трябва да ни компенсира за прихванатия товар юрда, плюс пет процента отгоре, задето извадихте оръжие на неутрална територия, и още пет процента, задето сте такива забележителни задници.

А после бастунът на Каз описа бърза дъга. Гийлс изпищя миг след като костите на китката му изпукаха счупени. Пистолетът падна с дрънчене на паважа.

— Нямаше да стрелям бе! — извика Гийлс, притиснал ръка към гърдите си. — Свалих пистолета!

— Извадиш ли отново оръжие срещу мен, ще счупя и двете ти китки и ще трябва да си наемеш слуга, който да ти държи патката, докато пикаеш. — Каз опря главата на бастуна си в периферията на широкополата шапка. — Или може прекрасната Елизе да ти помага.