Ева Фёллер - Тайният портал

Понятието стар в никакъв случай не се отнасяше само до прорязаното от бръчки лице на Хосе и изпосталяло му тяло, въпреки че и двете лесно можеха да създадат грешното впечатление, че става дума за един вече треперлив пенсионер. Старите бяха наистина стари, може би по-стари от самото време. Хосе винаги запазваше мълчание, когато директно бъдеше попитан за това, и до този момент не бяхме успели по заобиколен път да разберем повече по въпроса. Освен факта, че от неговия вид имаше още няколко, с които се бяхме запознали — между тях двама или трима, от които човек истински трябваше да се страхува.

Старите, наричани още закрилници , пътуваха през порталите от една епоха в друга и изпълняваха най-различни тайнствени задачи. Понякога вкарваха в действие и пазачите на времето, тоест хора като Себастиано и мен, наричани още пазители . Но с определени неща предпочитаха да се заемат лично, без да издават защо или за кого го правеха.

Те притежаваха странни, магически огледала, в които виждаха погрешните развои във времето, и където им се стореше необходимо, предотвратяваха с наша помощ, на пазителите, нежеланите събития, за да не настъпят видените от тях в огледалото отклонения.

В повечето случаи причината за подобни отклонения в развоя на събитията бяха тайни манипулации. Вече множество пъти лично бях свидетел как други стари стоят зад това. Изглежда, някои от тях искаха да променят времето така, както им изнася. Досега двамата със Себастиано винаги мълчаливо бяхме изхождали от факта, че в това отношение Хосе бе последна и надеждна инстанция и че всички други, които преследваха собствените си планове, искаха с нечестни намерения да повлияят на хода на времето. Било то защото на всяка цена копнееха да завладеят света или искаха да си отмъстят на някого. Или пък смятаха да докажат, че струват повече от другите. До този момент не бях успяла да установя мотивите им, защото от Хосе не можеше да се измъкне информация и за останалите стари. Не знаехме откъде идват, къде отиват или чий приятел или враг са те.

Каквато и да бе причината, изобщо не ми прозвуча добре това, че Хосе имаше да свърши още някои неща тук. Звучеше като тъмни съзаклятия и грозящи опасности.

Явно и Себастиано почувства същото, защото се подготви за следващ въпрос, но в този момент вратата на черквата се отвори, проскърцвайки, и червенокосото момче се появи.

— Дойдох възможно най-бързо. — Със срамежлив поглед към мен, той смъкна шапката от стърчащите му във всички посоки къдрици. — Милейди — каза и се поклони непохватно.

— Просто Ана — отвърнах аз.

Въпреки оскъдното осветление, видях, че почервеня. Кимна засрамено и запристъпя от крак на крак. — Аз съм Джереми. Можете да ме наричате Джери.

Джери носеше груби, но чисти панталони до коляното, един малко големичък жакет от син вълнен плат и бяло, доста артистично завързано шалче на врата. Явно шалчето му бе прекалено стегнато, защото той го подръпваше с не особено доволно изражение на лицето.

Хосе се надигна.

— Можеш да изчакаш отвън при каретата. След около пет минути ще съм готов.

Джери задърпа по-енергично шалчето си.

— Предпочитам да ви изчакам тук вътре.

— Защо?

— Отвън има една жена, която мирише на ракия и се представи като Моли. Според нея имам адски елегантно шалче и изглеждам като истински джентълмен.

Себастиано веднага направи правилното заключение от това панически звучащо изказване.

— Предполагам, че не е искала да свие шалчето от врата ти, а само няколко шилинга от портмонето ти.

— Знам, сър. Но предпочитам да не излизам навън, докато тя е там.

— Не е нужно да го правиш — рекох аз.

Трябваше да прозвучи успокояващо, но по-скоро се получи нещо като лай, защото отново се разкашлях. Болката в главата ми също се засили.

Себастиано се обърна нетърпеливо към Хосе.

— Ана трябва да отиде на лекар. Давай да се махаме от тук. Щом Джери е пратеник, значи, може да наблюдава скока във времето.

— О, да! Моля ви, искам да присъствам и да наблюдавам! — Очите на момчето светеха от любопитство.

Хосе поклати глава.

— Може би няма да успея да отворя прозореца, ако гледаш, Джери. Не е особено стабилен. Така че преодолей неудобството си и излез отвън. Дай на дамата един шилинг и й кажи да се разкара.

Момчето кимна съкрушено и се отправи, влачейки крака, към изхода. Изглеждаше така, сякаш трябваше да се изправи срещу смъртоносно чудовище.

В същия момент вратата се отвори широко и в облак от алкохолни изпарения се появи набита, силно гримирана жена. Това трябваше да е Моли. Носеше крещящо жълта рокля, беше около трийсетгодишна и имаше недвусмислени намерения.