Ева Фёллер - Тайният портал

— О! — прошепнах благоговейно. Това беше той. Уилям Търнър от плът и кръв. Най-големият английски представител на романтизма за всички времена. Трябваха ми няколко секунди, за да си припомня каква е задачата ми. — О! — повторих, но този път нарочно. — Чувствам се толкова… не знам… — Поставих ръка на челото си, завъртях се грациозно и се строполих в краката му.

— Мили боже! Госпожице, какво ви е?

Мистър Търнър реагира точно както очаквах. Приклекна до мен и потупа бузите ми. Може би малко по-силно, отколкото трябваше, но намеренията му бяха добри. Въздишайки, отворих очи.

— Какво се случи? Да не би да съм припаднала?

— Действително припаднахте — заекна художникът, докато ми помагаше да се надигна. — Как мога… Какво…?

— Една чаша с вода, моля — въздъхнах с отпаднал глас и мистър Търнър отново постъпи, както се очакваше от него.

Припряно скочи на крака и изчезна в къщата. Себастиано се показа иззад сфинкса и се шмугна след него.

Малко по-късно мистър Търнър се върна и ми подаде една чаша. Явно не беше забелязал проникването на Себастиано в къщата. Първата част от плана беше сполучила, или поне началото й.

— Как се чувствате, госпожице? — Художникът ме погледна неуверено. — Или сте госпожа?

— Госпожица. — Позволих му да ми помогне, отпих една глътка от водата и се престорих, че ужасно ми се вие свят, което накара мистър Търнър да ме подкрепи, за да не се строполя отново.

— Къде е…? Никой ли…? — Огледа се панически. — Да не би да нямате придружител?

— О, не. — Спомних си, че в това време бе напълно немислимо почтено момиче да се разхожда само. — Придружаваше ме моят… — Съпруг не ставаше, нали бях госпожица. — Моят брат. Но каретата ни бе принудително спряна от един… разбойник. Аз успях да избягам и ето ме тук сега.

— Мили боже! Мили боже! — Мистър Търнър повтори още няколко пъти изречението, кършейки ръце. — Нужна е намесата на полицията! Ще позвъня със звънчето на икономката да стане от сън и ще я изпратя на Боу Стрийт.

— О, това не е необходимо. — Подуших незабелязано, но все още не миришеше на пушек. Явно огънят все още не се беше разгорял. Дано Себастиано успееше веднага да открие огнището на пожара. Беше от жизненоважно значение да успеем навреме да го потушим. Най-вече за мистър Търнър, защото в противен случай утре щеше да е мъртъв. Едно отклонение в хода на времето, което непременно трябваше да предотвратим. — Може би е добре просто да постоите малко при мен, тук, на чист въздух — предложих на художника.

Докато беше навън, нямаше как да стане жертва на голям пожар.

— Но разбойникът… Трябва да уведомим властите…

Веднага се престорих, че отново изпадам в несвяст, което принуди мистър Търнър да остане до мен и да ме задържи.

Но изведнъж прозвуча неочакван шум от вътрешността на къщата. Приличаше на приглушен писък. Художникът ме пусна, ясно отзивчивостта му си имаше своите граници.

— Това беше баща ми!

Той грабна газената лампа и изчезна в къщата. Тъй като не исках да стоя и да бездействам, се втурнах след него и го последвах в преддверието, където десетки картини висяха на стените. Истински Търнър! Но нямах време да им се възхищавам. Насреща ми се зададе възрастен мъж, обгърнат от развяваща се нощна риза и с прекалено големи пантофи на краката.

— Крадци! Разбойници! Подпалвачи! — викаше той със силно развълнуван писклив глас.

Възрастният мъж беше плътно следван от Себастиано, който се опитваше да го успокои.

— Но, сър, моля ви, изслушайте ме…

Мистър Търнър, който стоеше точно пред мен, не само извика уплашено при вида на предполагаемия крадец, но и изпусна газената си лампа, която шумно се разби на земята и се разтече. Горящата течност се плъзна подобно на огнен език по пода и достигна дългата кадифена завеса на един от прозорците. Платът на мига се възпламени и за няколко секунди се разгоряха буйни пламъци, които, трептейки, се извисиха нагоре, чак до дървените греди на тавана. Кълба от дим се понесоха из преддверието и замъглиха зрението ни.

Сега определено миришеше на пушек!

Отне ми един миг, докато схвана какво всъщност се случваше в момента. Ние бяхме виновни за избухването на пожара! А дойдохме със задачата да го предотвратим! Загубила ума и дума, зяпах втренчено горящото перде.

Себастиано го дръпна от корниза и започна да го тъпче с крака, изпълнявайки върху него откачен степ танц, но пламъците се прехвърлиха на един от килимите и също го възпламениха.