Ева Фёллер - Тайният портал

— Струва ми се някак си сюрреалистично — казах аз. — Може би страдаме от нещо като колективна халюцинация.

— Не — отвърна Себастиано. — Всичко е съвсем реално.

Аз потупах Сизифус и той действително се усещаше много реален, а и приятелското му изджафкване прозвуча истинско.

— Но нали Хосе каза, че играта е приключила — изтъкнах аз.

— Изглежда, че някой е започнал нова игра. Но на друго ниво. И с променени правила.

И в мен се породи подобно подозрение. Но ме притесняваше и едно друго несъответствие и когато Джери се появи от аптеката, поисках подробно обяснение.

— Джери, щом си тук от три години, значи, трябва да си бил тук и когато пристигнахме в Лондон преди скока ни в миналото. Но ти не беше тук, а в осемнайсети век! Как можеше да си едновременно и в двете времена? — И за всеки случай добавих: — И в никакъв случай не ми пробутвай онази глупост за Сложната област на парадоксите .

— Хм, това е частта, която и аз все още не съм разбрал добре — призна Джери. — Специално записах един курс по физика в колежа, но явно ще отнеме известно време, докато го зацепя. Както и да е, трябва да тръгваме. Хосе вече ви очаква.

— Къде ни очаква? — попита Себастиано. Той се правеше на непукист, но аз го познавах добре и усещах вълнението му. — Или е по-добре да попитам: кога?

— Ама нали вече ви казах преди малко. — Джери ни се ухили. — Но разбира се, всичко е доброволно. Можете и да откажете.

— О… ами… — Разменихме глуповати погледи със Себастиано.

— Най-добре първо го обсъдете помежду си. През това време ще взема за всички ни по един донът.

Той се отдалечи бавно, млад червенокос мъж в лежерни дрехи, за който никой не би предположил, че идва от миналото.

— Изглежда, прекрасно се е приспособил — рекох замислено. — А е трябвало да навакса двеста години. При нас биха били само… — Замлъкнах, тъй като в смятането наум винаги съм била пълна катастрофа.

— Осемдесет и четири — допълни Себастиано мълниеносно.

— Мислиш ли… — подех аз.

— Да — каза той. С тридневната си брада, като на някой пират, изглеждаше неустоим. В очите му блестеше закачливо пламъче. — Но разбира се, само ако и ти искаш.

— Искам. — Стиснах годежния пръстен на ръката си, който бе като солидно обещание. — В добри и в лоши времена.

— Сигурна ли си?

Сизифус излая окуражително.

Усмихнах се.

— Напълно сигурна.

— Нямаме ни най-малка представа какво ни очаква. Бъдещето може да е опасно.

— Има само един начин да разберем. Като го видим лично. Но най-важното е, че ще го направим заедно.

— Това е моето момиче. Ела тук, гълъбче!

Смеейки се, Себастиано ме придърпа в прегръдките си и ме целуна.

Сизифус се разлая въодушевено.

Светът се състоеше от безброй много възможности, а ние току-що бяхме започнали да ги разучаваме.

Издание:

Eva Völler

Zeitenzauber — das verborgene tor

© 2014 by Baumhaus Verlag in the Bastei Liibbe AG, Köln

c/o Anthea Agency, Sofia

Cover images © Depositphotos

Ева Фьолер

Тайният портал

Пътуване във времето — книга трета

Немска

Първо издание

© Стефана Моллова, превод

© Милена Ковачева, оформление на корицата

© Издателство „Ибис“, 2017

ISBN 978-619-157-201-4

Сграда в Лондон, в която от 1773 г. до разрушаването й през 1829 г. са били изложени на показ диви животни в клетки. — Б. пр.

Човек, който няма равен на себе си, несравним (фр.). — Б. пр.

Мумифицирана човешка глава при амазонските племена. — Б. пр.

Често използвана метрична линия в традиционния стих. — Б. пр.

Модно (фр.). — Б. пр.

Трон на любовта (фр.). — Б. пр.

Превод от английски Валери Петров. — Бел. ред.

По домашни дрехи (фр.). — Б. пр.

Чудесно, прелестно (фр.). — Б. пр.

Най-голямата битка в световната история до началото на Първата световна война. В нея участват 500 000 души. — Б. пр.

Очарователна, пленителна (фр.). — Б. пр.

Страхотно, великолепно (фр.). — Б. пр.

Растение, известно с голямата си чувствителност, дори и при най-лек допир. — Б. пр.

Мъж, на когото в детската възраст е направена операция, спираща естественото му възмъжаване, с цел да се запази чистият му, ясен и висок детски глас. — Б. пр.

Сбогом (фр.). — Б. пр.