Ева Фёллер - Тайният портал

— План Б — коригирах го. — Фицджон го нарече план Б. Но всъщност е трябвало да го кръсти план В, защото преди това бе пуснал Реджиналд по петите ми, за да ми вземе маската.

— Не, това не е било алтернативен план — възрази Хосе. — Фицджон е искал да се отърве от Касълторп, най-вероятно този тип е започнал да става прекалено непредсказуем.

— Реджи действително не създаваше особено уравновесено впечатление — съгласих се с него.

— Освен това за Фицджон това е била подходяща възможност да изкара маската от играта — продължи Себастиано, който явно бе стигнал по-далеч в разсъжденията си. — Той се е погрижил Ана да няма друг избор, освен да прати Реджиналд заедно с маската по дяволите. По този начин се е отървал и от двете — Реджиналд и маската.

Кимнах бавно, защото това потвърждаваше подозрението ми, че Фицджон бе видял сцената в огледалото си. Но в мислите си отново бях на въпроса как можем да спасим Джери. Струваше ми се, че имам вече една отправна точка, и искрено се надявах предположението ми да е вярно.

— По-добре е да се омитаме от тук — предложи мистър Стивънсън.

Що се отнасяше до това, действително се налагаше да побързаме. Не само защото спешно трябваше да потърсим Джери, а и защото в съседната зала нетърпението бе започнало да взема връх. Първите недоволни лица се обръщаха към нас, а въпросителното мърморене нямаше как да остане нечуто.

— Да тръгваме! — Себастиано ми подаде любезно ръка. — Милейди.

— Милорд. — Хванах го под ръка и се замислих за миг колко ли странно им се е сторило на гостите, които гледаха към нас, че се отдалечавам под ръка с едрата, дебела матрона, тъй като досега никой не бе прозрял маскировката на Себастиано.

Напуснахме Карлтьн Хаус по най-бързия начин, следвани от Хосе, мистър Стивънсън и мистър Скот, който тромаво вървеше след нас с потропващ дървен крак.

Мистър Търнър бе вече по нощница, но не изглеждаше особено изненадан от непредизвестената ни поява. Всички заедно се бяхме отправили към Харли Стрийт с великолепната карета, която Хосе бе организирал за грандиозната ми поява в Карлтьн Хаус. Мистър Скот се подпря, търсейки опора на един от сфинксовете, напразно опитвайки се да запази самообладание. Той през цялото време трепереше като лист, което определено не се дължеше на прохладния нощен въздух. Откакто бе осъзнал, че може би все още имаше надежда за Джери, нервите му не издържаха. Съчувствах му от все сърце, въпреки че за малко да застреля човек. Поне всичко се бе разминало благополучно, макар и единствено благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата — или по-точно казано, на слабостта на Прини към огромни ордени.

Мистър Търнър внимателно ме изслуша, докато му изказвах молбата ни. Накрая той ни покани в салона и помоли мисис Такъри да ни сервира шери. А той самият отиде да донесе една определена картина от ателието си. Икономката ни изгледа недоверчиво, но изпълни указанията на мистър Търнър. Когато наля чаша шери на Себастиано и той й благодари с мъжки глас, тя за малко да изпусне гарафата.

— Та вие сте мъж!

Себастиано предпочете да не отговори.

Докато чакахме нетърпеливо завръщането на мистър Търнър, баща му се появи в салона, също по нощница, а на краката си носеше свръхголеми пантофи. Той видимо се зарадва на нощното посещение и предложи на всички ни пури, които ние, благодарейки, отказахме. Той самият си запали лула, избълва няколко облачета дим във въздуха и се възхити на красивата ми рокля. Но явно Себастиано го привличаше повече.

— Струвате ми се позната, милейди — обърна се той към него. — Може би навремето сме се срещали на някой от баловете на „Алмакс“? По мое време бях напет танцьор!

— Сигурно ме бъркате с някого — рече Себастиано любезно.

Мистър Търнър-старши си дръпна от лулата и го изгледа продължително.

— Не мисля така, милейди, тъй като ми се струвате много позната! Дори мисля, че си спомням, че срещата ни е била в интимната обстановка на спалнята ми. Но днес ми се струвате още по-красива от тогава. — И той удостои Себастиано с подкупваща усмивка.

— Та това е мъж — изпръхтя икономката откъм вратата.

Старият мистър Търнър се обърна към нея възмутено.

— Как си позволявате, мисис Такъри?!

В този момент синът му се върна и без излишно размотаване ни показа картината.

— Ето я — рече той. — Макар да не знам къде точно се намира къщата, във видението ми се виждаше съвсем ясно.

Картината разкриваше масивна сграда, на която отчасти бе направен напречен разрез — на преден план се виждаше част от фасадата, а отдолу, наполовина скрит под дебели стени, бе зимникът. Ако човек се вгледаше по-внимателно, можеше да види в един от ъглите на подземната тъмница сгушена дребна фигура.