Ева Фёллер - Тайният портал

Според слуховете Джордж бе обяснил, заеквайки, че Ифи просто е потърсила закрила при него, след като роклята й се бе разкопчала случайно. Разбира се, никой не се бе вързал на тези глупости и той бързо бе осъзнал, че за един мъж на честта има само един изход — да направи официално предложение за ръката на Ифи. Тя изискано го бе преметнала, но едно нещо трябваше да й се признае: само за няколко дни някак си бе успяла да го накара да повярва, че тя е самото въплъщение на всичките му мечти. Възхищението му към мен бе напълно изчезнало, в което успях лично да се убедя, когато съвсем случайно налетяхме на двамата през последния ден от престоя ни в 1813 година.

Заедно с Джери се бяхме отправили към Джеймс Стрийт, тъй като Хосе ни бе изпратил съобщение. Съобщение, което очаквахме от дни.

Време е.

— Ама че работа, само това ни липсваше — измърмори Себастиано приглушено, когато Ифи трескаво ни помаха, а Джордж спря с рискована маневра откритата си двуколка до нашата.

При гледката на двамата в гърлото ми заседна буца. Това бе точно онзи вид ситуации, които исках да си спестя: никакви сбогувания повече, бяха прекалено болезнени. И мислех, че вече съм приключила с това. Бях изпратила кратка, но мила бележка на мистър Търнър, в която се обясняваше, че двамата с брат ми скоро ще предприемем дълго пътуване, затова от цялото си сърце пожелаваме на него и неговия баща всичко най-хубаво. Мистър Скот също бе получил писмо от мен, само че неговото беше по-дълго. Бях се опитала да му обясня, че много добре разбирам чувствата и мотивите му и че въпреки всичко, ние не му се сърдим. На него също му пожелах за в бъдеще всичко най-хубаво.

На Джейн и Седрик бях изпратила част от останалите ни пари в брой, а на Бриджет всички мои обувки — случайно знаех, че носим един и същи номер. Бях добавила и чантичките ми, както и шалчетата и табакерите на Себастиано, тъй като и Мийкс не биваше да остане с празни ръце. На коняря дадох една златна монета, което веднага му предостави повод да се напие от радост. В момента той бе зает с това, да спи, докато изтрезнее.

Само с Ифи и Джордж не се бях сбогувала, което ми се струваше разбираемо, предвид ситуацията, тъй като това само още повече щеше да ме натъжи. Едва преди час бях цялата обляна със сълзи и сополи, докато се прощавах със Сизифус. Болеше да си вземаш сбогом с приятели, особено ако е завинаги.

— Вероятно вече си чула — извика Ифи, сияеща от радост. — Двамата с Джордж се сгодихме.

— Честито — отвърнах с пресипнал глас. — Пожелавам ви да бъдете много, много щастливи.

Бях искрена, но Ифи някак си не ме разбра правилно. Тя се изчерви и избегна погледа ми, а Джордж започна да се върти на мястото си с видимо гузна съвест.

— Ан, моя скъпа, най-добра… — Ифи го сръга в ребрата и той млъкна, за да продължи отново, но този път внимателно подбирайки думите си. — Милейди, искрено се надявам, че годежът ми с лейди Уинтърботъм не ви е огорчил или наранил по някакъв начин. Но ако все пак това се е случило, тогава бих бил безкрайно неутешим, трябва да ми вярвате!

Отне ми няколко секунди, докато зацепя какво имаше предвид. Явно се притесняваше, че се чувствам жестоко измамена и отхвърлена от него, тъй като ме беше ухажвал, но накрая изневиделица беше надянал годежния пръстен на ръката на Ифи.

Скришом погледнах към моя годежен пръстен и потиснах усмивката си. Само щеше да нарани Джордж, ако му разкриех, че от нас двамата и без това никога нищо не би се получило. Вземайки мъжката му гордост под внимание, се престорих на подобаващо опечалена.

— Честно казано, този годеж напълно ме изненада. А аз наистина много ви харесвам, Джордж, тъй като вие сте изискан и честен човек.

И двете твърдения — всяко за себе си — бяха чиста истина, макар и да не бяха пряко свързани. Но Джордж видя именно този контекст в изказването ми и видимо се затрудни в подбора на думите си. Този път аз бях ръгната с лакът в ребрата — явно Себастиано бе на мнение, че малко преувеличавам. Затова бързо продължих: — И тъй като сте толкова изискан човек, тъкмо се замислих какво ще кажете да вземете участие във фондацията „Фоскари“.

— Фондация „Фоскари“? — повтори Джордж. Бузестото му лице изглеждаше безпомощно.

— Сигурно вече сте чули, че възнамеряваме съвсем скоро да се върнем обратно на Карибите. Затова ще продадем имението ни в Лейчестършир и вече сме задвижили всичко необходимо в банката ни „Ротшилд & син“.

Дори не се бе наложило да вложим големи усилия за убеждаването на Хосе да разреши продажбата. Той самият осъзна, че многото пари и без това така щяха да са вложени по-смислено, а и в момента сдружението на пазителите на времето и бездруго бе в процес на разпускане.