Роберт Говард - Конан Завоевателя

Когато копиеносците започнаха да се колебаят под жестоката смъртоносна градушка, засвири тръба, ротите им се отдръпнаха надясно и наляво и между тях преминаха облечените в ризници рицари.

Те се втурнаха през смъртоносен облак от дълги цял разкрач стрели, които намираха и най-малката пролука в доспехите им и в броните на конете. Конете се катереха нагоре по тревистите тераси, изправяха се на задните си крака и падаха назад, повличайки със себе си ездачите. Облечени в стомана тела лежаха по склоновете. Атакуващите спряха, после се обърнаха и се понесоха стремително назад.

В долината Амалрик престрои войските. Тараск се биеше с изваден меч под знамето с червения дракон, но този ден командваше баронът от Тор. Амалрик сипеше проклятия като гледаше гората от копия над шлемовете на гундерманците. Беше се надявал, че с отстъплението си ще подмами рицарите да го атакуват по склоновете надолу и че ще бъдат пометени от неговите стрелци и стъпкани от многобройните му конници. Но рицарите не помръднаха. Обслужващите лагера носеха мехове с вода от реката. Рицарите сваляха шлемове и бършеха потта от главите си. Ранените немидийци по склоновете напразно пищяха и се молеха за капка вода. В горната част на долината защитниците черпеха вода от изворите и не жадуваха през този дълъг горещ пролетен ден.

На кралския жертвеник до древния камък Ксалтътън наблюдаваше стоманения прилив и отлив. Рицарите, с развяващи се над шлемовете пера и наведени копия, тръгнаха в атака. През свистене и облак от стрели те налетяха като бурна вълна, за да разбият настръхналата стена от копия и щитове. Брадви се вдигаха и падаха над украсените с пера шлемове, копия удряха нагоре и събаряха коне и ездачи. Гордостта на гундерманците не беше по-малка от тази на рицарите. Те не бяха жертви на рицарите — те бяха най-добрата пехота на света. Кралете на Аквилония отдавна бяха научили стойността на непобедимата си пехота и бяха запазили строя й непроменен: над блестящите редици се развяваше знаме с голям лъв, а във върха на клина една гигантска фигура в черни доспехи ревеше и сечеше като ураган, окървавената брадва на воина разсичаше с еднаква лекота както кости, така и стомана.

Немидийците се биеха в съответствие със своята тактика и традиция. Но не можеха да разбият стоманения клин, а от гористите хълмове от двете страни аквилонските стрели покосяваха безмилостно плътните им редици. Собствените им стрелци бяха безполезни, копиеносците неспособни да изкачат височините и да влязат в бой с босонианците. Навъсените мрачни рицари бавно отстъпиха, броейки празните седла. Над тях гундерманците нададоха триумфален вик и уплътниха редиците си, запълвайки празнините от падналите бойци. Пот течеше по очите им изпод стоманените шлемове. Те стискаха копията си и чакаха, свирепите им сърца бяха изпълнени с гордост, че кралят се бие заедно с тях в първата редица. Зад тях аквилонските рицари седяха на конете си като статуи.

Един рицар препускаше на потънал в пот кон нагоре по хълма. Той стигна до Кралския жертвеник и погледна злобно Ксалтътън.

— Амалрик ми заповяда да ти кажа, че е време да използваш магическата си сила — каза той. — Долу в долината ние гинем като мухи. Не можем да разкъсаме редиците им.

Ксалтътън като че ли се разшири, стана висок и величествен, и ужасен.

— Върни се при Амалрик! — заповяда той. — Кажи му да престрои редиците си и да атакува, но да чака сигнал от мен. Преди сигнала ще види видение, което ще помни до края на живота си!

Рицарят поздрави, сякаш против волята си, и се спусна стремглаво по хълма.

Ксалтътън стоеше до тъмния каменен жертвеник и гледаше отвъд долината към мъртвите и ранени мъже по терасите, към унилия окървавен отряд в подножието на склоновете, към прашните, облечени в стомана, престрояващи се редици в долината. После погледна към небето и след миг — към стройната бяла фигура на тъмния камък. Извади камата, върху която бяха инкрустирани древни йероглифи, и запя едно древно заклинание.

— Сет, боже на тъмнината, покрит с люспи господарю на сенките, с кръвта на девицата и седемкратния символ призовавам твоите синове под черната земя! Деца на недрата под червената земя, под черната земя, събудете се и разтърсете ужасните си буйни дълги коси! Нека планините се разлюлеят и скалите паднат върху моите врагове! Нека небето над тях стане тъмно, земята под краката им да се разлюлее! Нека вятърът от дълбоката черна земя се издигне на вихрушка под краката им и ги събори и изсуши…