Роберт Говард - Конан Завоевателя

Амалрик погледна Ксалтътън, загадъчен и чужд в светлината на факлите. Беше настъпила нощ.

— Сега какво? Твоята магия се провали. Конан е срещу нас с войска почти толкова силна, колкото и нашата, но с по-добра позиция. Ние имаме възможност да избираме между две злини: да лагеруваме тук и да чакаме неговата атака или да се върнем в Тарантия и да изчакаме подкрепления.

— Ако чакаме, сме загубени — отвърна Ксалтътън. — Пресичаме реката и лагеруваме в равнината. Ще атакуваме призори.

— Но позицията му е много силна! — възкликна Амалрик.

— Глупак! — Неудържим изблик на ярост наруши привидното спокойствие на магьосника. — Забрави ли Валкия? Нима ме смяташ за безсилен само защото някакъв неизвестен природен принцип е попречил на пороя? Аз съм решил твоите копия да изтребят нашите врагове! Не се бой, моето изкуство ще разбие тяхната войска! Конан е в капан! Той няма да дочака утрото! Пресичай реката!

Пресякоха реката на светлината на факли. Копитата на конете чаткаха по скалистия мост, водата плискаше в тъмното. Светлината на факлите падаше върху щитове и ризници и се отразяваше в черната река. Скалният мост, по който преминаваха, беше широк, но въпреки това мина полунощ преди войската да се разположи на лагер в равнината от другата страна на реката. Над тях в далечината трептяха огньове. Конан се беше разположил в един кът на горалианските планини, които неведнъж бяха служили като последна позиция на аквилонския крал.

Амалрик ходеше неспокойно из лагера. Извънземна светлина трепкаше в палатката на Ксалтътън, демоничен вик раздираше тишината от време на време, чуваше се ниско зловещо думкане на барабан.

Амалрик, чиито инстинкти бяха изострени от нощта и обстоятелствата, чувстваше, че на Ксалтътън се противопоставя нещо повече от физическа сила. Обзеха го съмнения в неговата магьосническа мощ. Амалрик погледна огньовете по отсрещния склон и лицето му помръкна. Той и неговата войска бяха дълбоко навътре във враждебна страна. Горе в планините се криеха хиляди жестоки войници, в чиито сърца нямаше никакви чувства, освен дива омраза към завоевателите и безумна жажда за отмъщение. Поражението означаваше унищожение, отстъпление през страна, пълна с безпощадни врагове. Сутринта той трябваше да хвърли войската си срещу най-страшния боец сред западните народи и неговата отчаяна орда. Ако Ксалтътън и този път се провалеше…

Неколцина войници излязоха от сенките. Светлината от огъня блестеше по ризниците и шлемовете им. Влачеха една мършава фигура в парцаливи дрехи.

Войниците го поздравиха и казаха:

— Господарю, този мъж дойде до предните постове и; каза, че иска да говори с крал Валерий. Аквилонец е.

Приличаше повече на вълк… вълк, хванат в капан. На китките и глезените му имаше стари белези от синджир. Голяма дамга от нагорещено желязо обезобразяваше лицето му. Когато се поклони пред барона, очите му блеснаха през чорлавата коса.

— Кой си ти, мръсно куче? — попита немидиецът.

— Тиберий, господарю — отговори мъжът и зъбите: му изтракаха в неволен спазъм. — Дойдох да ти кажа: как да уловиш Конан.

— Предател, а? — измърмори Амалрик.

— Разправят, че даваш злато — измънка дрипавият мъж. — Дай малко и на мен! Дай ми злато и ще ти покажа как да победиш краля! — Очите му блестяха алчно, пръстите му бяха разперени като нокти на граблива птица.

Амалрик вдигна рамене с отвращение. Но очевидно нямаше недостойно за използване средство.

— Ако казваш истината, ще получиш злато повече, отколкото можеш да носиш — каза той. — Ако си лъжец и шпионин, ще те обеся с главата надолу. Елате с мен!

Влязоха в палатката на Валерий и Амалрик посочи пленения дрипльо и каза:

— Това куче казва, че знае начин да ни помогне. Ако планът на Ксалтътън се окаже неуспешен, както досега, ще имаме нужда от помощ. Говори, куче!

Тялото на мъжа потрепери в странни конвулсии. Думите припряно заизскачаха от устата му.

— Лагерът на Конан е в Долината на лъвовете. Тя е с формата на ветрило, оградена от двете страни със стръмни скали. Ако го нападнете сутринта, ще трябва да минете направо нагоре по долината. Не можете да се изкачите по скалите. Но ако крал Валерий благоволи да приеме моя съвет, аз ще го преведа през планините и ще му покажа как да нападне крал Конан в гръб. Ако искате да използвате този път, трябва да тръгнем веднага. Трябва да минем много мили на запад, а после много мили на север, после да завием на изток, за да стигнем в Долината на лъвовете отзад, откъдето дойдоха гундерманците.