Роберт Говард - Конан Завоевателя

Ксалтътън пристигна в лагера на Амалрик с колесницата си, теглена от коне, които никога не се уморяваха, и влезе в шатрата на Амалрик, който се съвещаваше с Валерий над разгъната върху лагерна масичка от слонова кост карта.

Магьосникът смачка картата, хвърли я на пода и каза:

— Онова, което вашите разузнавачи не могат да науми съобщават моите шпиони. Но тяхната информация е странно неясна и непълна, сякаш невидими сили работят срещу мен. Конан се придвижва покрай река Ширки с десет хиляди пойтейнци и три хиляди южнобосонианци, подпомогнат от барони от запад и от юг с подчинените им пет хиляди души. Войска от тридесет хиляди гундерманци и севернобосонианци се придвижва на юг, за да се присъедини към него. Установили са контакт посредством тайни връзки, използувани от проклетите жреци на Азура, които, изглежда, действат срещу мен и с които, когато свърши битката, ще нахраня змията… кълна се в Сет! Двете войски са се насочили към Танасул, но не вярвам гундерманците да пресекат реката. Смятам, че Конан ще я прекоси и ще се присъедини към тях.

— Защо му е да пресича реката? — попита Амалрик.

— Защото е в негов интерес да забави битката. Колкото по-късно се срещнем, толкова по-силен ще е той и толкова по-несигурно ще е нашето положение. Планините от другата страна на реката гъмжат от предани му хора… разорени, разбойници, бегълци от жестокостите на Валерий. Мъже от цялото царство бързат да се присъединят към неговото войнство, поотделно или на групи. Ежедневно части от нашите войски са нападани от засада и убивани от местното население. В централните провинции възникват размирици, които скоро ще прераснат в открито въстание. Оставените от нас там гарнизони не са достатъчни, а засега не можем да се надяваме на никакви подкрепления от Немидия. В конфликта по офирианската граница виждам ръката на Палатидий, който има роднини в Офир. Ако не хванем и не смажем бързо Конан, в провинциите зад нас ще избухне пожарът на въстанието. И ще трябва да се върнем в Тарантия, за да защитим онова, което сме завзели. И може би ще трябва да си пробиваме път с бой през обхваната от въстание страна, преследвани по петите от Конан, и да защитаваме града както от външни, така и от вътрешни врагове. Не можем да чакаме! Трябва да смажем Конан преди войската му да е станала прекалено голяма, преди централните провинции да са въстанали. Щом окачим главата му на портата на Тарантия, въстанието бързо ще се прекрати.

— Защо не направиш една магия над войската му и не я избиеш? — малко подигравателно попита Валерий.

Ксалтътън погледна аквилонеца и сякаш прочете цялата налудничава мисъл, която се криеше в коварния му ум.

— Не се безпокой — каза най-после той. — С моята магьосническа сила ще смажа Конан както се смазва муха. Но дори магията има нужда от копия и мечове.

— Ако той премине реката и заеме позиция при горалианските хълмове, ще е трудно да го изтикаме — каза Амалрик. — Но ако го хванем в долината от тази страна на реката, ще го унищожим. Колко далеч е Конан от Танасул?

— При темпото, с което се придвижва, ще достигне долината утре вечер. Хората му са яки и той ги гони силно. Конан ще бъде там поне един ден преди гундерманците.

— Добре! — Амалрик удари с юмрук по масата. — Аз ще стигна в Танасул преди него. Ще изпратя пратеник до Тараск със заповед да ме последва в Танасул. Докато той дойде, ще хвана Конан в долината и ще го унищожа. После нашите обединени сили ще пресекат реката и ще се справят с гундерманците.

Ксалтътън поклати нетърпеливо глава.

— Много добър план, ако трябваше да го прилагаш към някой друг, а не към Конан. С твоите двадесет и пет хиляди души няма да можеш да победиш неговите осемнадесет хиляди, преди да дойдат гундерманците. Те ще се бият с отчаянието на ранена пантера. А ако гундерманците пристигнат, докато се биете, ще попаднеш между двете войски и те ще те унищожат, преди да дочакаш Тараск. Той ще дойде твърде късно, за да ти помогне.

— Тогава какво? — попита Амалрик.

— Използвай цялата сила срещу Конан — отговори мъжът от Ахерон. — Изпрати вестоносец със заповед Тараск да се присъедини към нас тук. Ще го изчакаме и после заедно ще тръгнем към Танасул.

— Но докато ние чакаме, Конан ще пресече реката и ще се обедини с гундерманците — възрази Амалрик.

— Конан няма да пресече реката — отговори Ксалтътън.

Амалрик отметна глава и се втренчи в загадъчните черни очи на ахеронеца.

— Какво искаш да кажеш?