Стен Никълс - Орки

— Но коболдите очевидно смятат, че си заслужава да рискуват и да се изправят срещу нас, за да го получат.

— Знаеш, че коболдите са крадливи свине. Биха посегнали на всичко, което им привлече погледа.

— И смяташ, че нападението им е случайно?

— Да.

— Но как ще си обясниш, че в район, често пресичан от търговски кервани, те избраха точно нас, знаейки, че ще им дадем най-яростен отпор?

— Искаш да кажеш, че целта им е бил цилиндърът? Но откъде са знаели, че е у нас? Мисията ни трябваше да е тайна.

— Страк, може би нашата тайна мисия не е била чак толкова тайна.

— … а останалото ще ти го набия отзад! — завърши Страк.

След като изрази така категорично становището си по повдигнатия въпрос, той изпроводи с гневен поглед Хаскеер, който се върна и зае мястото си в средата на колоната.

— Не искам да се заяждам — отбеляза Койла, — но не смяташ ли, че е прав и наистина имаме нужда от почивка?

— Да — кимна неохотно Страк. — Но ако го призная, ще излезе, че правя каквото той каже. — Той кимна към хълма пред тях. — Ще поспрем от другата страна.

Не бяха почивали, откакто потеглиха — яздеха, без да спират, вече цял ден и цяла нощ. Утрото вече преваляше и слънцето бързо се издигаше към най-високата си точка, а нощният мраз отстъпваше място на по-поносима температура.

Когато прехвърлиха билото на хълма, Страк даде знак да спрат. Неколцина конници бяха пратени напред, за да огледат района. Откачиха носилката на Меклун от коня и я положиха на земята. Алфрей го прегледа и обяви, че се подобрява.

Запалиха огньове и донесоха вода за конете. Страк събра офицерите.

— Засега поддържаме добро темпо — обяви той, — но отново дойде време да решим кой маршрут да изберем. — Той извади кинжала си и коленичи. — Селото, което нападнахме… Как се казваше?

— Роднопол — подсказа Джъп.

Страк нарисува кръстче върху изсъхналата почва.

— Значи, Роднопол е тук, в северния край на Великите равнини и е най-близкото до Каменна могила човешко селище.

— Вече не — отбеляза с мрачен блясък в очите Хаскеер.

Без да му обръща внимание, Страк начерта една линия.

— Досега се движехме право на юг. — Той начерта втора линия, под ъгъл спрямо първата. — До това място. Сега трябва да свърнем на югоизток към Черна скала. Но има един проблем. — Той очерта малък кръг.

— Прокоп — сети се Койла.

— Точно така. Страната на тролите. Тя е точно на пътя за Черна скала.

— Е и? — повдигна рамене Хаскеер.

— Имайки предвид колко са войнствени тролите — обясни му Джъп, — най-добре е да я заобиколим.

— Теб може да те е страх от битки, мен — не.

— Сега не ни е до битки, Хаскеер — прекъсна го с хладен тон Страк. — И без това си имаме достатъчно проблеми.

— Да, но ако заобиколим Прокоп, ще изгубим ценно време.

— Ще изгубим още повече, ако трябва да си пробиваме път с бой, а точно това ще последва, ако в земята им нахлуе тежковъоръжен отряд. Не, най-добре да изберем обиколния маршрут. Въпросът е обаче, кой да бъде?

Койла забоде пръст в импровизираната карта.

— Другият вариант е да се отправим на изток към Хекълой и крайбрежието. Оттам свиваме на юг през гората на Черна скала.

— Не ми се ще да ходим в Хекълой — поклати глава Страк. — Не забравяйте, че това е свободно пристанище. Което означава, че ще срещнем всякакви представители на древните народи. Все някой ще има зъб на орките. А гората гъмжи от разбойници.

— Да не говорим, че по този начин пак ще се приближим към Каменна могила — добави Алфрей.

— Да, но ако приближим Черна скала откъм гората, през целия път ще сме скрити — отбеляза Джъп.

— Това едва ли е предимство при всички останали рискове, които ще трябва да поемем. — Страк отново се наведе и начерта една дъга. — Смятам да продължим на юг покрай Прокоп и после да свием на изток.

Койла сбърчи вежди.

— В такъв случай не забравяй за това. — Тя се наведе и постави едно кръстче в долния край на Прокоп. — Тъкашка ливада. Селище на унистите, но по-голямо и по-добре укрепено. Говори се, че жителите му са по-фанатизирани от всички останали.

— Че това възможно ли е? — попита суховато Джъп, без да се обръща конкретно към някого.

— Ще се опитаме да минем между двете — заяви Страк. — Но няма да е лесно, защото там местността е равнинна.

Алфрей огледа схемата.

— Страк, това е най-дългият път.

— Зная. Но и най-безопасният. Или поне най-малко опасният.

— Какъвто и път да изберем — озъби се Хаскеер, — защо никой не казва, че Черна скала е на една пикня разстояние от ей това. — Той забоде ножа си вдясно от кръстчето на Койла.