Стен Никълс - Орки

— Всъщност може би целият този разговор е безсмислен. Нищо чудно плячката ви вече да е мъртва.

— Върколаците? Съмнявам се, генерале. Те не са никак лесни за убиване.

— Тогава защо нямаме вести от тях? Ако не са мъртви, още по-малък е шансът да са в плен. Щом не е нито едното, нито другото, остава само предателството. Но няма никакви причини да смятаме, че биха направили нещо подобно.

— Не съм сигурен. Не всички орки одобряват настоящото положение на нещата, генерале.

— Смятате ли, че Страк и хората му споделят тези настроения?

— Нямам никаква представа какви мисли им минават през главите, генерале.

— В такъв случай запазете предположенията за себе си, защото навлизаме в опасна територия. Мислете само за реликвата. Тя е най-важната задача. Разчитам на вас, Делорран. Ако се провалите, и двамата ще пострадаме от гнева на Дженеста.

Капитанът кимна мрачно.

— Няма да позволя да се случи, генерале. Ще й поднеса главата на Страк на тепсия.

Бяха готови за тръгване. Само че не можеха да решат накъде.

— Аз предлагам да се върнем в Каменна могила и да признаем всичко на Дженеста — спореше Хаскеер. Неколцина от присъстващите закимаха одобрително. — Имаме пелуцид и това все пак е нещо. Да се върнем и да се предадем на милостта й.

— Едва ли ще я спечелим, приятелю — възрази Алфрей. — Не пелуцидът й трябва.

— Е, добре — намеси се Страк. — Не ни остава нищо друго освен да тръгнем да търсим цилиндъра.

— Щом ще го търсим, защо да не пратим един-двама вестоносци, за да съобщят на Дженеста какво сме направили? — попита Алфрей.

Страк поклати глава.

— Да ги пратим на сигурна смърт? Не. Или всички, плюс цилиндъра, или никой.

— Но къде да го търсим? — попита Койла.

— В страната на коболдите — предложи Джъп.

— Да идем чак до Черна скала? — Хаскеер се подсмихна. — Едва ли ще успеем, дребосък.

— Да имаш по-добро предложение?

Хаскеер отговори с мрачно мълчание.

— Биха могли да поемат във всяка посока — обърна се Койла към джуджето.

— Вярно. Но най-вероятно направление е Черна скала.

— Джъп е прав — подкрепи го Страк. — Ако тръгнем да обикаляме, няма да ни стигне животът, за да ги дирим из цялата страна. Рано или късно ще се появят в Черна скала.

— Може би — поклати глава Хаскеер.

— Ако искаш да се върнеш в Каменна могила, стотник, прав ти път — озъби се Страк. — Това се отнася за всеки от вас. — Той огледа присъстващите. — Ще имате възможност да разкажете на Дженеста приключенията ни, преди да ви одере живи.

Никой не прие предложението.

— Решено е, значи. Тръгваме за Черна скала. Колко ще ни отнеме, Алфрей — една седмица?

— Горе-долу. Може и повече, че нали изгубихме няколко коня. Петима или шестима от нас ще трябва да яздят по двама. И не забравяйте Меклун. Жалко, че не намерихме каруца в Роднопол. Носилката доста ще ни забави.

Неколцина Върколаци извърнаха глави към лежащия наблизо ранен. Лицето му беше мъртвешки бледно.

— Ще потърсим коне по пътя — обеща Страк. — А също и каруца.

— Бихме могли да го изоставим — предложи Хаскеер.

— Ще ти го припомня, когато те ранят тежко.

Хаскеер се намръщи и млъкна.

— А защо не се разделим на две групи? — подхвърли Койла. — Здравите тръгват за Черна скала, ранените и Меклун ги следват по-бавно.

— Не. Ще бъдат лесна плячка. След като изгубих цилиндъра, не искам да загубя и вас. Ще се държим заедно. А сега да се махаме оттук.

След като разпределиха наново багажа и пелуцида, те се метнаха на конете и потеглиха. Меклун лежеше на носилка в края на колоната.

Вече бе късен следобед. Този път Страк не забрави да изпрати съгледвачи. Той яздеше в челото на колоната, до него бе Койла.

— И какво ще правим, когато стигнем Черна скала? — попита тя. — Нима смяташ да обявиш война на целия коболдски народ?

— Единствено боговете знаят, Койла. Ще решаваме на място и според обстановката. — Той погледна през рамо и добави съзаклятнически: — Само не им го казвай.

— Нищо друго ли не можем да измислим, Страк?

— Е, аз поне не можах. Разбираш ли, дори да не намерим цилиндъра, поне ще загинем с чест.

— И аз си го помислих. Но не ми се ще да го правя за Дженеста и каузата на хората.

«Пак започва. Какво очаква да й кажа?»

Беше изкушен да отвърне искрено, но не получи възможност.

— Значи нямаш никаква представа какво има в цилиндъра? — продължи тя. — Тя не ти ли подсказа поне?

— Както вече ти обясних, не съм от доверените лица на Дженеста — отвърна той сухо.