Стен Никълс - Орки

— Да, Ваше Височество, както и Страк. По това време вече и двамата служехме при вас.

— Не се подмазвайте. Мразя ласкателите.

Той се изчерви едва забележимо.

— И колко време ще мине, докато получим сведения от вашия разузнавателен отряд?

— Не повече от пет дни, стига да не срещнат неочаквани пречки.

— Дано да не срещнат. Защото тогава… Както и да е. Та искам този… рияч на тор да ми бъде доведен до пет дни. Разберете ме добре, генерале. Това, което е взел, ми принадлежи и аз ще го получа. Реликвата ми е нужна повече от всичко на света. Наказанието на Върколаците остава на втори план. Всичко остава на втори план освен реликвата. Включително и живота на Страк и неговата дружина.

— Да, милейди.

— А също и живота на онези, които ще пратите да ги търсят.

— Разбирам, милейди — отвърна той след кратко колебание.

— Надявам се — за ваше добро. — Тя направи бързо и загадъчно движение с ръцете си. — И за да не забравите…

Генералът погледна надолу. Униформата му димеше запалена. Пламъците обхванаха куртката му и в миг погълнаха ръцете и краката му. Топлината бе непоносима. Бликнаха черни димни облаци. Размириса се на горящо сукно и изпечена плът. Генералът заблъска с ръце пламъците. Дланите му се зачервиха, подуха се и се покриха с мехури. Огънят обхвана лицето, раменете и врата му. Цялото му тяло се раздираше от непоносима агония. Той започна да крещи.

Дженеста отново раздвижи ръце, почти незабележимо.

Пламъците изчезнаха. Дрехите му бяха непокътнати. Разсея се и ужасната миризма, нямаше ги мехурите по ръцете му. Изчезна болката.

Той се втренчи изплашен в нея.

— Ако подчинените ви не успеят — ето какво очаква всички ви — рече тя.

— Да, Ваше Величество — едва прошепна генералът.

Реакцията му я задоволи. Тя обичаше да гледа как високопоставени орки се унижават пред нея.

— Това са заповедите ми — каза тя.

Той се поклони и тръгна заднешком към вратата.

Дженеста въздъхна веднага щом той излезе. Върна се при леглото и се просна върху меките възглавници. Чувстваше безкрайна умора. Заради изтощените природни енергийни запаси дори една малка магия й струваше значителни усилия. Но пък си заслужаваше, за да държи подчинените си в страх.

Спомни си за елфа-прислужник.

Ето един приятен начин да възстанови силите си.

В коридора пред вратата на стаята й Кустан се раздели и с последните остатъци от достойнството си. Прегърбил рамене, затворил очи, той дишаше тежко, потънал в тежки размисли.

Изведнъж осъзна, че не бива да позволява да го виждат в подобно състояние. Стегна се, изпъчи гърди и закрачи по коридора.

Малко след това се озова в съседното помещение. Един млад офицер се надигна почтително веднага щом той влезе.

— Оставете това, капитане — махна с ръка генералът.

Офицерът се отпусна.

— Тръгвате незабавно — рече Кустан.

— С какво време разполагаме, генерале?

— Пет дни — максимум.

— Малко са.

— Толкова ни отпусна. И нека съм пределно ясен, Делорран. Трябва да донесете реликвата. Ако върнете и Върколаците — толкова по-добре. Но окажат ли някаква… съпротива, тя ще се зарадва и на главите им. Имайки предвид предишните ви стълкновения със Страк, това няма да е проблем за вас.

— Няма, генерале. Но…

— Но какво? Ще ги превъзхождате числено — поне три към едно. Шансовете ви ми се струват доста добри. Или не сте подходящият орк за тази работа?

— Ни най-малко, генерале — побърза да отговори Делорран. — Но нали знаете, че Върколаците са най-опитната част на нашата армия.

— Зная го, капитане. Точно за това пращам вас и войниците ви.

— Не искам да кажа, че ще е невъзможно. Само много трудно.

— Е, никой не ни е обещавал лек живот в армията. — Генералът се втренчи в лицето на офицера и продължи: — Нейно величество бе пределно ясна, че броят на жертвите, които ще дадете, няма никакво значение.

— Генерале?

— Трябва ли да го казвам по друг начин? Можете да губите колкото искате войници, важното е да свършите работа.

— Ясно — кимна капитанът, но по лицето му се беше изписала тревога.

— Погледнете го по този начин, Делорран. Ако се върнете без реликвата, очаква ви смърт. И то ужасна — вие я познавате. Поставете това от едната страна на везните, заедно с повишението, а от другата — живота на вашите войници. Да не говорим за сметките, които имате да уреждате със Страк. Разбира се, ако предпочитате да пратя някой друг…

— Не, генерале. Няма да е необходимо.