Джоан Роулинг - Хари Потър и огненият бокал

— Ще ни кажете ли все пак — обърна се той към Джордж — кого щяхте да изнудвате?

— О, онова ли? — смотолеви Джордж.

— Не е важно — намеси се Фред, клатейки глава нетърпеливо. — Нищо съществено. Поне вече не е.

— Отказахме се — добави Джордж пренебрежително.

Но Хари, Рон и Хърмаяни настояваха и най-сетне Фред се съгласи.

— Добре де, добре, щом толкова искате да знаете… беше Людо Багман.

— Багман ли? — почти скочи Хари. — Да не искате да кажете, че и той има нещо общо с…

— Не, не — все още мрачно отвърна Джордж. — Не бой се. Той е такъв глупав измамник, че за нищо не става.

— Е, а какво тогава? — попита Рон.

Фред се поколеба, но все пак им разказа.

— Помните ли онзи облог, дето направихме с него преди финала на Световното по куидич? Когато предвидихме, че Ирландия ще спечели по точки, но Крум ще улови снича?

— Аха — припомниха си Хари и Рон.

— Та мошеникът да вземе да ни плати с лепреконското злато, дето събрал от талисманите на Ирландия.

— Е, и?

— Как „е и“? — губеше търпение Фред. — То нали изчезва? На следващата сутрин нямаше и следа от него.

— Ама… да не е станало някакво недоразумение? — не разбираше Хърмаяни.

Джордж се разсмя горчиво.

— Да, да, така си помислихме и ние отначало. Решихме да му пишем и да му обясним, че е станала грешка, та дано си плати. Ама нищо не излезе. Въобще не ни отговори. Колкото пъти се опитахме да го заговорим в „Хогуортс“, все си намираше някакви оправдания да ни се измъкне.

— Накрая взе да се държи нагло — добави Фред. — Разправяше, че сме били още твърде млади да правим залагания, и нямало да ни даде нищо.

— Тогава поискахме да ни върне поне нашите пари — разгорещи се вече Джордж.

— Да не би да ви е отказал? — изуми се Хърмаяни.

— Позна! — каза Фред.

— Но това бяха всичките ви спестявания! — възмути се Рон.

— На мен ли го казваш? — гневеше се Джордж. — Най-сетне надушихме какво става. Бащата на Лий Джордън също не могъл да си прибере някакви пари от Багман. Оказа се, че той здравата се оплел и с таласъмите — взел от тях доста злато назаем. Една банда от техните го причакала в гората след Световното и му прибрала всичкото злато, дето имал у себе си, ама пак не стигнало да покрие дълга му. Следвали го по целия път до „Хогуортс“ да не им се изплъзне. Проиграл всичко на хазарт. Нямал в джоба си и пукнат галеон. И знаете ли как тоя идиот се опитал да плати остатъка от дълга си към таласъмите?

— Как? — попита Хари.

— Ами заложил на теб, приятелю — отвърна Фред. — Направил голям облог, че ти ще си победител в турнира. Хванал се на бас с таласъмите.

— Значи затова все гледаше да ми помага да спечеля! — викна Хари. — Е, аз победих, нали? Значи ще ви върне златото!

— Нее — поклати глава Джордж. — Таласъмите му скроили не по-малко мръсен номер. Казали му, че ти делиш победата с Дигъри, а Багман се бил обзаложил, че ще спечелиш с убедителна преднина. Така че се наложило да си спасява кожата. Плюл си на петите още след третото изпитание.

Джордж въздъхна тежко и започна отново да раздава картите.

Остатъкът от пътуването мина приятно. На Хари му се щеше то да продължи цялото лято и изобщо да не пристигат на Кингс Крос… Ала бе препатил достатъчно тази година и беше разбрал, че времето тече още по-бързо, когато те очаква нещо неприятно. И скоро експрес „Хогуортс“ намали ход и спря на перон Девет и три четвърти. По коридора настана блъсканица, вдигна се врява, всички бързаха да слизат. Рон и Хърмаяни с мъка пренесоха куфарите си покрай Малфой, Краб и Гойл.

Хари се забави в купето.

— Фред… Джордж… чакайте малко!…

Близнаците се обърнаха.

Той отвори големия си куфар и измъкна оттам наградата от турнира.

— Вземете това — пъхна той кесийката в ръцете на Джордж.

— Какво? — смая се Фред.

— Взимайте ги — категорично повтори Хари. — Не ги искам.

— Ти да не си полудял! — изуми се Джордж и се опита да му върне кесийката.

— Не съм. Вземете ги и си правете вашите изобретения. За шегобийницата ви са.

— Той е превъртял… — каза Фред с благоговение.

— Слушайте — започваше вече да се ядосва Хари. — Ако не ги вземете, ще ги хвърля в канала. Не ги искам и не ми трябват. Но много ми се ще да се посмея на нещо. Както изглежда, скоро всички ще имаме нужда от това…

— Хари… — плахо рече Джордж, като претегли с ръка кесията, — ама тук трябва да има хиляда галеона!

— Толкова са! — грейна Хари. — Като си помислиш колко кремчета „Канарче“ са това, а?