Джоан Роулинг - Хари Потър и огненият бокал

— О, доста е добро вече! — обади се Рон със задавен глас.

Фльор се усмихна и на него, а Хърмаяни ги гледаше намръщена.

— Довиждане, ’Арри! — каза Фльор, преди да си тръгне. — Ррадвам се, че се запознахме!

На Хари му стана някак по-леко и по-светло на душата, докато гледаше как Фльор бърза през поляната към Мадам Максим и сребристата й коса се вее и проблясва на слънцето.

— Как ли ще се прибират дурмщрангци? — почуди се Рон. — Дали ще могат да управляват тоя кораб без Каркаров?

— Каркаров нищо не е управлявал — обади се нисък глас. — Той изобщо не излизаше от каютата, ние вършехме всичката работа. — Крум бе дошъл да се сбогува с Хърмаяни. — Може ли за минута? — попита я той.

— О… да… д-добре — заекна Хърмаяни от притеснение и последва Крум през тълпата, докато се изгубиха.

— Не се бави! — извика Рон след нея. — Каретите ще пристигнат всеки момент!

Той поръча на Хари да следи дали идват и през следващите няколко минути непрекъснато проточваше шия над множеството да види какво правят Крум и Хърмаяни. Те се върнаха доста бързо. Рон впери очи в нея, но нищо не можа да разбере по лицето й.

— Харесвах Дигъри — изведнъж каза Крум на Хари. — Беше винаги любезен с мен. Винаги. Въпреки че съм от „Дурмщранг“… с Каркаров — добави той и се начумери още повече.

— Имате ли вече нов директор? — попита Хари.

Крум вдигна рамене. Той само протегна ръка като Фльор и се сбогува с Хари, а после и с Рон.

Рон изглежда водеше някаква мъчителна борба със самия себе си. Крум вече се отдалечаваше, когато той не издържа:

— Може ли един автограф?

Хърмаяни се обърна към каретите с невидими коне, които трополяха вече по алеята към тях, за да скрие усмивката си. А Крум, явно учуден, но и много доволен, се подписа на парчето пергамент, подадено от Рон.

Времето по обратния път до гара Кингс Крос беше коренно различно от онова, когато пътуваха към „Хогуортс“ през миналия септември. По небето сега нямаше нито едно облаче. Хари, Рон и Хърмаяни успяха да си осигурят самостоятелно купе. Пигуиджън отново бе скрит под официалната мантия на Рон, за да не издава непрекъснато разни звуци, Хедуиг дремеше с глава под крилото си, а на свободната седалка Крукшанкс се бе свил като голяма мъхеста червеникава възглавница. Докато влакът летеше на юг, Хари, Рон и Хърмаяни разговаряха по-охотно и по-свободно, отколкото през цялата седмица в училище. Хари усещаше, че словото на Дъмбълдор на прощалното пиршество му е дало някаква особена свобода. Вече не му беше така мъчително да говори за случилото се. Тримата прекъснаха разговора си за евентуалните действия, които вече е предприел Дъмбълдор за спирането на Волдемор, едва когато пристигна количката със закуски.

Като прибираше парите си в чантата, след като си беше купила закуски, Хърмаяни премести един брой на „Пророчески вести“ и Хари го видя. Не беше сигурен дали всъщност иска да знае какво пише в него. Хърмаяни улови погледа му и каза най-спокойно:

— Няма нищо. Виж сам, но нищо няма да намериш. Всеки ден проверявам. Само едно малко съобщение в деня след третото изпитание, в което се казва, че ти си победител в турнира. Името на Седрик дори не е споменато. Нито дума повече. Според мен Фъдж им е наредил да си мълчат.

— Едва ли ще може да затвори устата на Рита Скийтър — каза Хари. — Особено след такава история.

— О, Рита не е писала нищо още от третото изпитание насам — каза Хърмаяни някак особено сдържано. — Всъщност — продължи тя и гласът й вече леко затрепери — Рита Скийтър няма да напише нищо в близките дни. Освен ако не я интересува, че и аз ще съобщя някои неща за нея .

— Какво искаш да кажеш? — попита Рон.

— Разбрах как е подслушвала лични разговори, когато нямаше право да стъпва в района на училището — бързо изрече Хърмаяни.

Хари разбра, че тя направо е умирала от нетърпение да им съобщи това още преди няколко дни, но се е въздържала заради всичко, което бе станало.

— И как го е правила? — веднага попита той.

— А ти как успя да разбереш? — гледаше я Рон изумен.

— Ами всъщност ти ми даде идеята, Хари — започна тя.

— Аз ли? — недоумяваше Хари. — И как?

— С бръмбарите — сияеше Хърмаяни.

— Ама нали каза, че не действали…

— О, за електронните бръмбари ти казах — обясни Хърмаяни. — Въобще не става дума за тях. Слушайте, Рита Скийтър… — Гласът й, макар и тих, звучеше победоносно. — …е нерегистриран зоомаг. Тя може да се превръща… — и Хърмаяни измъкна от чантата си малко стъклено бурканче — …в бръмбар.