Джоан Роулинг - Хари Потър и огненият бокал

— Шегуваш се! — не вярваше Рон. — Ти да не си… да не би тя…

— О, да, това е тя! — грейна от щастие Хърмаяни и разклати бурканчето.

Вътре имаше няколко малки клонки с листа и един едър тлъст бръмбар.

— Никога не бих… Не, ти се шегуваш! — зашепна Рон, като доближи до очите си стъкленицата.

— Изобщо не се шегувам — наслаждаваше се Хърмаяни. — Улових я на перваза на прозореца в болничното крило. Погледни внимателно и ще забележиш, че шарките около антените на главата й са точно като отвратителните й очила.

Хари се взря и установи, че е права. Дори си спомни нещо.

— Един бръмбар лазеше по статуята на елена в онази нощ, когато Хагрид разказваше на Мадам Максим за майка си!

— Точно така! — потвърди Хърмаяни. — А Виктор видя един бръмбар в косата ми след разговора ни край езерото. И съм сигурна, че Рита е полазила до перваза на прозореца в часа по пророкуване, когато те заболя белегът. Цялата година е бръмчала наоколо да събира материал за клюките си.

— Ами като видяхме Малфой под онова дърво… — припомни си Рон.

— Говорел е с нея… в ръката си — довърши Хърмаяни. — Той е знаел, разбира се. Ето как си е правела ония малки интервюта със слидеринци. Изобщо не ги е било грижа, че нарушава закона, щом е имало пред кого да наговорят ужасни неща и за нас, и за Хагрид. — Хърмаяни взе бурканчето от ръцете на Рон и се усмихна на бръмбара, който замаха сърдито срещу стъклото. — Обещах й да я пусна, като пристигнем в Лондон. Направила съм магия за нечупливост на буркана, та да не може да се трансфигурира по пътя. И я предупредих да си държи перото скрито поне една година. Да видим дали няма да се откаже да пише опашати лъжи за хората.

Усмихната победоносно, Хърмаяни прибра бурканчето в чантата си.

Вратата на купето се плъзна и се отвори.

— Много умно, Грейнджър! — прозвуча гласът на Драко Малфой.

Краб и Гойл стояха зад него. Хари не помнеше друг път да е виждал тримата да се държат по-самодоволно, по-арогантно и по-заплашително.

— И така — бавно рече Малфой и пристъпи в купето, като оглеждаше всички с пренебрежителна усмивка, — хващаш една ентусиазирана репортерка и Потър пак става любимецът на Дъмбълдор. Добра работа!

И се ухили още по-зъбато, а Краб и Гойл не спираха да се подсмихват.

— Опитваме се да не мислим за събитията, а? — почти шепнешком каза Малфой. — Правим се, че нищо не се е случило, така ли?

— Махай се! — каза Хари.

Не му беше идвало наум за Малфой откакто го видя да шушука с Краб и Гойл по време на словото на Дъмбълдор за Седрик. Усети някакво бучене в ушите си. Ръката му стисна пръчката под мантията.

— Ти сам си избра губещата страна, Потър! Предупредих те! Казах ти да прецениш много внимателно с кого да се сприятеляваш, помниш ли? Като се видяхме за пръв път във влака на път за „Хогуортс“. Още тогава ти казах да не се навърташ около паплач като тия! — И той отметна глава към Рон и Хърмаяни. — Късно е вече, Потър! Черния лорд се върна и те първи ще идат там, където им е мястото. Първи са мътнородите и мъгълофилите! Чакай, не… те са втори… Дигъри беше пър…

Все едно че някой взриви кутия с фойерверки в купето. Заслепен от искрите на магиите, които изплющяха от всички посоки, оглушал от няколко трясъка едновременно, Хари запримигва, загледан в земята.

Малфой, Краб и Гойл лежаха в безсъзнание на пътеката пред вратата на купето. Хари, Рон и Хърмаяни бяха скочили на крака, и тримата бяха изрекли различни заклинания. Но не бяха единствените.

— Тръгнахме да видим какво са намислили тия приятелчета — каза Фред съвсем делово и влезе в купето, стъпвайки върху Гойл.

Държеше пръчката си все още насочена. След него влезе и Джордж с насочена пръчка, като не пропусна да подритне Малфой.

— Интересен ефект — отбеляза Джордж, като се взря в Краб. — Кой е използвал магията за циреи?

— Аз — каза Хари.

— Чудно — развесели се Джордж. — Аз пък направих кракожелиращо заклинание. Изглежда двете не бива да се смесват. Виж какви гъвкави пипалца са избили по цялото му лице. Ама я да ги изхвърлим оттук, че ни развалят обстановката.

Като изритаха, изтъркаляха и изблъскаха в коридора зашеметения Малфой и дебелите му приятелчета, обезобразени от фойерверка от магийки, с които ги бяха поразили, Рон, Хари и Джордж се прибраха в купето и затвориха плъзгащата се врата.

— Една игра на избухващи карти, а? — предложи Фред и измъкна тестето от джоба си.

По средата на петата игра Хари се сети да ги пита нещо.