Терри Пратчетт - Смрък

— Господин Джетро, ще съм ти задължен, ако бъдеш тъй любезен да решиш кой стол е твой за тая вечер. Много ти благодаря, а сега възнамерявам да се насладя на питието си в мир .

Който и да е казал, че мекият тон во истина смирява гнева, никога не е стъпвал в кръчма. Ковачът се сгорещи до почти същата температура като ковачницата си.

— Не съм ти никакъв Джетро! За тебе съм господин Джеферсън, ясно ли ти е?

— А пък ти можеш да ми викаш Сам Ваймс. — Той проследи как Джеферсън пресметнато остави чашата си на бара, преди да тръгне към Ваймс.

— Знам аз как мога да ти викам на теб, господинчо…

Ваймс усети гладкия месинг на изкуствените кокалчета, полирани от дългогодишното триене в панталона му и, то се знае, от по някоя и друга брадичка. Като мушна по-надолу ръка, почти скочиха върху пръстите му.

— Прощавай за това, Твое благородие — каза Джимини, като леко го избута и се обърна към ковача: — Виж сега, Джетро, какво толкова има, значи?

— Твое благородие? — подигра му се Джетро. — Хич няма да го нарека така. Хич няма да му ближа подметките, както всички останали! Да идва тук, да ни се прави на господар, да ни се разпорежда, сякаш това му е бащиния! Ама то било така, а? Наистина бил собственик, а? Един човек с цялата тая околия! Това не е редно! Я ми кажи как става така, а? Хайде де, кажи ми!

Ваймс сви рамене.

— Е, аз не съм специалист, но доколкото разбирам, дедите на жена ми са я завоювали от някого.

Лицето на ковача цъфна от злорада наслада и той захвърли кожената си престилка.

— Е, добре тогава. Няма проблем. Така става значи, а? Бива, бива. Слушай сега какво ще направим. Аз ще се бия с теб за нея, тук и сега. И знаеш ли какво ще направим? Ще се бия с една ръка, вързана на гърба, понеже си по-дребен от мен.

Ваймс долови зад гърба си звук от тихичко приплъзване на дърво. Беше звукът на кръчмар, измъкващ крадешком еднометрова палисандрова палка от обичайното й място под тезгяха.

Джетро явно също го беше чул, защото викна:

— И хич да не си се пробвал с това, Джим. Знаеш, че ще ти го измъкна от ръцете, преди да разбереш какво става, ама тоя път ще го завра, където слънцето не свети.

Ваймс огледа остатъка от клиентелата, която забележително имитираше каменни статуи.

— Виж какво — подхвана той, — наистина не ти трябва да се биеш с мен.

— Напротив, наистина трябва! Сам го рече. Някакъв си прадядо е награбил всичко това в бой, нали? Кой е казал, че не бива да се бием повече?

— Бърли и Силенвръката, сър — отговори вежлив, но студен глас зад бабаита. За потрес на Ваймс се оказа Уиликинс. — Аз не съм жесток човек, сър, няма да ви гръмна в червата, но ще ви накарам да осъзнаете колко лековерно сте приемал пръстите на краката си за даденост. Не, моля ви, не правете никакви резки движения. Арбалетите на Бърли и Силенвръката имат пословично чувствителни спусъци.

Ваймс задиша отново, когато Джетро вдигна ръце. Някъде из целия този гняв явно имаше половин капчица самосъхранение. Въпреки всичко ковачът го изгледа на кръв и каза:

— Наемен убиец ли ти трябва да те пази, а?

— Всъщност, сър — гладко се намеси Уиликинс, — аз съм нает от командир Ваймс за благороднически благороден служител, а този арбалет ми е необходим, тъй като понякога чорапите му въстават. — Той изви очи към Ваймс. — Имате ли някакви нареждания, командире? — Но веднага извика: — Не мърдайте, господине, понеже доколкото знам, на ковача му трябват две ръце, за да си върши работата. — Той отново се обърна към Ваймс. — Моля да извините това вмешателство, командире, но познавам този тип хора.

— Уиликинс, според мен ти си от този тип хора.

— Да, сър, благодаря ви, сър, и аз не бих си вярвал ни на йотичка. Познавам аз мерзавец, като го зърна. Имам си огледало.

— Виж сега, Уиликинс, искам да свалиш това проклето нещо. Може да пострада някой! — Ваймс изрече това със служебния си тон.

— Да, сър, и моето намерение щеше да е такова. Не бих могъл да погледна Нейно благородие, ако нещо ви се беше случило.

Ваймс отмести очи от Уиликинс към Джетро. Истински цирей, набрал до пръсване. Но човек не можеше да го вини. Та и той самият малко ли пъти беше се пенил по същия повод.

— Уиликинс — рече той, — моля те, внимателно остави това ужасно нещо и си извади тефтерчето . Благодаря ти . А сега, моля те, запиши следното: „Аз, Самюъл Ваймс, донякъде зорлем херцог на Анкх, възнамерявам да се поозоря, xa-xa, с познайника си Джетро…“ Как ти беше фамилията, Джетро?