Глен Кук - Сенчести игри

Вече имах два леко кекави отряда. Мускуса и четиримата новаци от Опал, а сега и Хагоп с тези тримата. Така се гради историята на Черния отряд. Взимаш човек тук, вписваш още двама оттам и просто продължаваш да продължаваш .

На юг и все на юг. През Ребоса, където бяхме минали за кратко — там се записаха Хагоп и Мускуса. Те двамата откриха града си безкрайно променен и при все това съвсем същия. Не им беше трудно да го изоставят повторно. Прибраха със себе си още един човек. Племенник, който бързо си спечели името Щастливия заради постоянната си начумереност и саркастичен начин на изразяване.

След това Падора и отвъд, към големия кръстопът на търговски пътища, където бях роден и където се присъединих към Черния отряд скоро преди той да напусне службата си там. Бях млад и глупав, когато го направих. Но пък видях далечните краища на света, все е нещо.

Дадох на хората ден почивка в огромния лагер извън стените около западния път. Самият аз влязох в селището и си доставих мимолетното удоволствие да повървя по улици, които бях трамбовал като хлапе. Също както Мускуса и Хагоп казаха за Ребоса, градът изглеждаше непоправимо различен, но въпреки това съвсем същият, какъвто го помнех. Естествено разликата беше станала вътре в самия мен.

Минах през стария си квартал и някогашното ми жилище. Не видях никой, когото да познавам. Само една жена, която можеше да ми е баба, но вероятно беше сестра ми. Не се спрях да я заговоря. За тези хора съм мъртъв от години.

Завръщането ми като имперски легат няма да го промени.

Намирахме се пред последния имперски знак. Господарката се опитваше да убеди лейтенанта на стражите й, че мисията им е свършила, а имперски войници отвъд границата могат да бъдат сметнати за провокация.

За съжаление понякога хората й са твърде лоялни.

Няколко войници — разделени поравно от двете страни на границата, но облечени еднакво и очевидно дългогодишни приятели — стояха на разстояние и ни обсъждаха разпалено. Междувременно ние шавахме притеснено на едно място.

Сякаш бяха минали векове, откак за последно се намирах извън пределите на империята. Мисълта ме караше да се чувствам неуютно.

— Знаеш ли какво правим в момента, Знахар? — попита ме Гоблин.

— Не, какво?

— Движим се назад във времето.

Назад във времето… Назад в собствената ни история. Лесно за изричане, ала толкова важна мисъл!

— Да. Може би си прав. Нека отида да разритам кошера, иначе няма да тръгнем никога.

Присъединих се към Господарката, която ме изгледа лошо. Залепих си най-сладката усмивка и казах:

— Вижте. Намирам се от другата страна на линията. Има ли проблем, лейтенант?

Той поклати глава. Беше по-впечатлен от титлата ми на легат, колкото и незаслужена да е, отколкото от жената, която се очакваше да го командва. Защото вярваше, че има задължения към нея, които дори тя не може да отмени.

— Отрядът винаги е отворен за група добри мъже с военен опит — казах аз. — Сега, след като сме извън империята и нямаме нужда от позволението й, мисля да започна активно да набирам доброволци.

Той много бързо схвана концепцията и пресече чертата, за да застане до мен. След това се ухили широко към Господарката.

— Има обаче една подробност. Присъедините ли се към отряда, трябва да положите клетва за вярност и да отговаряте само пред него, също както всички останали. Което значи, че с предаността ви към всичко друго се приключва.

Господарката му се усмихна гадно. Той прескочи обратно линията, очевидно решил, че трябва сериозно да помисли, преди да се хвърли в устата на лъва.

Обърнах се към повелителката му:

— Важи за всички. Преди не можех да го искам, но ако престъпиш чертата, трябва да спазваш същите условия като всички останали.

Тя ме погледна по онзи начин.

— Но аз съм жена…

— Случвало се е и преди, боя се. Не е често срещано явление, наистина. На този свят няма много място за авантюристки, но и преди в отряда са постъпвали доброволки. — Обръщайки се към лейтенанта, казах: — И ако се запишеш, клетвата ти ще трябва да бъде искрена. В първия момент, в който получиш заповед и се обърнеш към нея за позволение — и посочих Господарката, — ще изхвърчиш. Сам в непозната земя.

Днес ми беше ден за самоизтъкване.

Господарката промърмори някои много не женствени неща под нос, после се обърна към лейтенанта:

— Отиди да го обсъдиш с хората си. — И веднага след като той се отдръпна достатъчно ме погледна: — Това значи ли, че ако се обвържа с глупавата ви клетва ще спрем да бъдем приятели?