Глен Кук - Тя е тъмата

Сега нямаше никакво съмнение кой държи инициативата на психологическия фронт. Знахаря каза:

— Значи, ще трябва да избия още много от вас, преди да се изправите пред истината?

— Истината е променлива и зависи от тълкуването. В този случай крайната й форма остава неопределена. Може би ти ми показа начин да намеря своята — Могаба се обърна, приключил с приказките, и закуцука нагоре. Стойката на раменете му показваше, че гордостта му е наранена, задето е трябвало да ни покаже болката си. Мърмореше си нещо как Господарят на сенките вече не е тук, за да го спъва.

— Ей, шефе, той вече няма зад гърба си Дългата сянка — подхвърлих аз.

— Вече не му се налага и да отговаря пред него. Внимавай!

Тай Дей подскочи и вдигна щит над главата ми точно навреме, за да ми попречи да се удавя в дъжд от стрели.

— Ау! Времето наистина много бързо се влоши.

Момчетата на възвишението се забавляваха за нашата сметка. Направихме спектакъл, отстъпвайки назад, като и тримата се опитвахме да се крием под малкия щит.

Онова коварно лайно Могаба беше слязло долу само за да спечели няколко минути за своите войници. Те нападнаха веднага след като той ги достигна. Ентусиазмът им не беше предишният, но дисциплината си оставаше желязна.

Стрелите от фланговете и кулите, и огнените кълба отвсякъде накараха усилието им да изглежда необмислено. Въпреки всичко те ни изтикаха назад, сякаш мислеха, че тази атака е последната им надежда. Положението започна да изглежда отчаяно. Но тогава Господарката реши, че си е починала достатъчно.

Чарандапраш се окъпа в различни цветове.

След това битката не продължи дълго. Но когато падна тишината, дори и нашите резерви бяха твърде изтощени, за да преследват някой. Знахаря остави тази чест на оцелелите лагерни придружители, като им каза, че могат да задържат всяка заграбена плячка.

Повечето от тези, които опитаха, просто отидоха да умрат.

Плановете на Могаба създадоха гореща тема около големия огън. Изглежда всеки от лейтенант нагоре беше тук и имаше своя теория или две. И никоя от тях не беше логична. Вече бях побродил с призрака и не успях да открия Могаба, дори проследявайки го назад във времето. Но беглият повей на смъртно зловоние ме накара да побягна, дори преди реално да успея да огледам наоколо.

Дали Тя винаги щеше да е навън, всеки път, когато излизах?

Знахаря не се включи в налучкването. Той просто мързелуваше — по-самодоволен и по-спокоен, отколкото съм го виждал от години.

Господарката седеше до него и също изглеждаше страшно добре. Като че ли по изключение беше успяла да се наспи. Обърнах се към нея:

— Когато имаш няколко минути, бих искал да поговоря с теб. Не знам какво да запиша в аналите.

— Не смятам, че бих могла да ти кажа нещо интересно — отвърна с въздишка тя.

Можех да използвам Пушека, за да я проследя назад във времето. Но това едва ли щеше да ми каже какво си мисли тя.

Господарката попита Знахаря:

— Защо изглеждаш като котката, откраднала каймака?

— Понеже Дългата сянка и Оплаквача не се върнаха — той ме гледаше. Искаше да знае защо. Но не точно сега. Можеше да почака.

— И защото ти го направи. — След почивката си Господарката изглежда не се изморяваше така зле, въпреки срещата й лице в лице с Кина. Или каквото там беше. — Защото сега те просто ще отидат да се крият в Наблюдателницата, докато Дългата сянка се опитва набързо да скалъпи нещо от гарнизоните и милициите, събрани от хора, които не искат да имат нищо общо с това.

Той все още беше Господар на сенките. Не беше изчерпал докрай всичките си козове. А стените на Наблюдателницата бяха сто стъпки високи. Надявах се Знахаря да не смята, че всичко, което ни предстои, е да напредваме без усилие.

— Забележи, че той наистина не наговори глупости — промърмори Лебеда към Кинжала. Уилоу много лесно прие старото си приятелче отново. Някои от хората още не можеха да приемат, че цялото отстъпничество е било измама. Особено онези, които имаха роднини сред религиозните полкове, изтребени от Кинжала. — Тъпото копеле и тиквеник няма да каже на никой какво е замислил. Дори на мен и теб. Скрил е измами в ръкава си и ще трябва да научим за тях също като всеки жалък тъпанар, комуто ще се случат.

Лебеда се загледа тъжно в Господарката за момент, неспособен да разбере какво намираше тя в Стареца. Аз самият преди време се чудех над това, преди да срещна Сари и да се влюбя.

Не е задължително да има смисъл. Просто се молете за свободата да си го позволите.