Марк Лоуренс - Принцът на Глупците

Баба закрачи покрай предната редица на групата ни. Мартус, аз — Малкия, Дарин, братовчедът Роланд с тъпата му брада, Ротус, слаб и кисел, неженен на трийсетгодишна възраст, по-скучен и от застояла вода, вманиачен по четенето — и то на история, моля ви се! Спря се пред Ротус, още един от любимците ѝ и трети в линията на наследяване — макар въпреки всичко да изглеждаше, че по-скоро ще даде трона на братовчедката Сира.

— И защо, Снагасон? Кой е пратил тези орди на такава задача? — Срещна погледа на Ротус, сякаш от всички нас именно той би оценил отговора.

Великанът се поколеба. Трудно е един северняк да пребледнее, но заклевам се, че този пребледня.

— Мъртвия крал, госпожо.

Един страж понечи да го фрасне, дали заради неподходящото обръщение, или задето ни се подиграва с глупави брътвежи, не можах да разбера. Баба го възпря с вдигане на пръст.

— Мъртвия крал. — Повтори бавно думите, като че ли те по някакъв начин потвърждаваха мнението ѝ. Може да го беше споменала и по-рано, когато не слушах.

Бях чувал приказки, разбира се. Децата си ги разправят, за да се плашат взаимно в Нощта на Вси светии. Мъртвия крал ще дойде да те вземе! Ууу, ууу, ууу! Трябва да си дете, за да се уплашиш. На всеки, който има някаква представа колко далеч се намират Удавените острови и колко кралства лежат между нас и тях, ще е трудно изобщо да му запука. Дори в тези истории да имаше зрънце истина, не виждах как един сериозен човек би могъл да се развълнува особено от мисълта за шайка езически некроманти, които си играят със стари трупове в каквито там влажни могили са останали на Островните господари. И какво толкова, ако наистина вземат да съживят сто мъртъвци, които излязат с потръпване от ковчезите си, ръсейки мъртва плът на всяка крачка? Десет тежки кавалеристи ще ги прегазят за половин час без никакви загуби и проклети да са гниещите им очи.

Чувствах се уморен и раздразнителен, вкиснат, задето ми се налагаше да стоя половин сутрин, че и повече, и да слушам тази процесия от безсмислици. Ако бях пиян, може би щях да изразя мислите си на глас. Навярно е добре, че не бях, макар че Червената кралица може да ме накара да изтрезнея само с поглед.

Баба се обърна и посочи северняка.

— Добре казано, Снори вер Снагасон. Нека брадвата ти те води. — При тези думи премигнах. Предположих, че е някакъв северен израз. — Отведете го — нареди тя и стражите подкараха мъжа с дрънчене на вериги.

Събратята ми принцове замърмориха, а аз се запрозявах. Гледах как едрият северняк излиза и се надявах скоро да ни освободят. Въпреки зова на леглото имах важни планове за Снори вер Снагасон и трябваше да го пипна час по-скоро.

Баба се върна на трона си и изчака спокойно, докато вратите се затръшнаха след последния затворник.

— Знаете ли, че има врата към смъртта? — Червената кралица не повиши глас, но въпреки това той сряза бъбренето на принцовете. — Истинска врата. Такава, която можеш да пипнеш. А отвъд нея се простират земите на мъртвите. — Погледът ѝ се плъзна по нас. — Сега трябва да ми зададете един много важен въпрос.

Никой не заговори. Аз нямах никаква представа какъв е въпросът, но въпреки това се изкушавах да се обадя, просто за да ускоря нещата. Все пак реших да не го правя и тишината се проточи, докато Ротус не прочисти гърло и не попита:

— Къде?

— Грешка. — Баба наклони глава. — Въпросът е: „Защо?“. Защо има врата към смъртта? И отговорът е по-важен от всичко, което чухте днес. — Взорът ѝ падна върху мен и аз бързо насочих вниманието си към състоянието на ноктите ми. — Има врата към смъртта, защото живеем в епоха на легенди. Нашите предци са живели в свят на неизменни закони. Но времената са се променили. Има врата, защото се носят приказки за тази врата, защото през вековете около нея са израсли митове и легенди, защото за нея се споменава в свещените писания и защото историите за тази врата се разказват и преразказват. Има врата, защото по някакъв начин ние сме го искали или очаквали, или и двете. Ето защо. И ето защо вие трябва да повярвате на разказите, които чухте днес. Светът се променя, движи се под нозете ни. Намираме се във война с всичко, което можете да си представите, и сме въоръжени единствено с желанието си да му се опълчим.

Това, разбира се, бяха глупости. Единствената скорошна война на Червения предел беше със Скорон, а дори и тя през последната година бе затънала в напрегнато примирие… Баба сигурно усети, че губи даже най-доверчивите си слушатели, и смени тактиката.