Сибин Майналовски - Затворникът

— О, сигурно Ви притеснява външният ми вид?… Виждате ли, трябва да поддържам убеждението у моите пазачи, че съм за окайване… сломен… неспособен на нищо… а това едва ли ще стане, ако продължа да се обличам като благородник…

Объркването ми нямаше граници. Когато тръгвах от манастира преди няколко часа, очаквах, че тук ще открия отчаян магьосник, останал без приятели, без магическа сила, дори без любимия си алкохол… затворник без останала капчица надежда и вяра… е, вяра в себе си, разбира се… А вместо това — леко опърпан джентълмен с безупречни маниери, който се държи като у дома си. „Той е вътре по собствено желание, отче“, припомних си думите на лодкаря…

— Значи официалната версия, че сте заточен тук от Магистратите…

— Безумие! — Смехът му отново закънтя из тясната килия. — Нима има човек, който би дръзнал да заточи Онзи, Който Не Се Променя? Вечния Човек? Просто така им бе по-удобно да съхранят достойнството си. Те се кичат с наградата, че са ме заловили… аз съм тук, в безопасност… Какво по-добро от това? Всички са щастливи…

— Безопасност?! Не ми казвай, че Драконът се бои от някого! И колко мощен трябва да бъде този враг, та да потърсиш укритие в Осгард?

Кадифеният му смях се разтече между пръстите ми.

— Изгубихте джентълменския си тон, отец Анри, дори преминахте на „ти“, но ще отдам това на прекомерната Ви възбуда от срещата с мен… и на прекалената Ви доверчивост. Да, Вие ми вярвате, отче, затова именно сте дошли тук, независимо от религиозните си предубеждения, неверието в магия и фанатичната си измислена вяра във фалшиви богове…

— Отговорете, ако обичате!

— Добре де, добре, не бъдете толкова раздразнителен… Все пак гневът не би трябвало да е присъщ на Вашата религия. Та… на въпроса. Не се страхувам от враговете си, а от приятелите си, Анри. Или по-точно от тези, които си мислят, че са ни приятели, но с „приятелството“ си не правят нищо друго, освен да ни разочароват и да ни причиняват болка. Знаете, че мога да се справя с всеки враг независимо от силата му, понеже знам, че той мисли точно обратното на онова, което мисля и чувствам аз. Но приятелите… О, велики Мрак! Дори аз не съм в състояние да спра или поне да отклоня онова, което те са способни да ми причинят… по простата причина, че това е същото като да се биеш със самия себе си.

— Не Ви разбирам…

— Просто е, отче… Беше Нова година… Един от така наречените ми приятели направи нещо, което и най-безмилостният ми враг не би сторил. Започна да целува жената, която обичах… независимо от факта, че преди да разбере колко значи тя за мен, той… Не, няма значение — прекъсна се самият той — обещал съм, че няма да говоря за това, понеже това означава принизяване на собственото ми ниво. Стига Ви да знаете, че неговото отношение бе същото като Вашето към мен точно в този момент — интерес, респект… страх може би… но и… — Тук той отново спря. — Няма значение. Поне така подсказва мъдростта ми и наблюденията ми, отче… същите, които ми подсказват, че обетът за целомъдрие май не значи много за Вас…

— Това няма нищо общо!

— Отново гняв… Ако Вие бяхте на мое място, Анри, най-малкото, което щяхте да направите, е да унищожите света… А аз само разруших една скапана ферма… вместо да предам и двамата на Мрака. Нищо работа, нали? След това реших да се уединя в кулата си и да загърбя миналото… Но не би! И двамата започнаха да ме търсят, да се опитват да се свържат с мен… пощенски гълъби, зачатъци на неопитна магия… Мислех, че ще мога много лесно да се защитя, но как да се защитиш от самия себе си?! Те знаеха какво мисля… какво чувствам… къде точно ме боли… какво точно трябва да чуя, за да се предам… Наивници… Никой като че ли до края не разбра какво всъщност е положението.

— И заради една плътска наслада доброволно сте се обрекли на заточение?

— Без категории, Анри Араго! Ако наричате това плътска наслада, по-добре ще е да лепнете етикета „груб аграрен секс“ на непорочното зачатие! Но, въпреки това, като оставим думите встрани… да, прав сте. Заради една любов аз оставих живота си на заден план… и дойдох тук. Местните магове, естествено, не могат да се сравняват с мен, но заедно… може и да устоим на атаката им.

— В такъв случай мисията ми тук…

— Да, отче, безсмислена е. Вие сте тук, за да ми предложите освобождаване в замяна на дребна услуга… ако се не лъжа, имате проблем с Мъртвия Град и отчаяно се нуждаете от опитен некромант, който да ви спаси кожите…