Джин Вульф - Цитаделата на аутарха

Най-накрая го открих. Малкото петънце слънчева светлина изглеждаше точно така, както го помнех. Глупаво, разбира се, но изгасих фенера и постоях малко в тъмното, загледан в него. Всичко бе потънало в тишина и неравното квадратче светлина изглеждаше по същия тайнствен начин, както и тогава.

Страхувах се, че няма да мога да се промъкна през тясната цепнатина. Но макар че сегашният Севериън бе с по-едри кокали, той бе и по-слаб. След като проврях раменете си, нататък бе лесно.

Снега, който си спомнях, го нямаше, но хладният въздух подсказваше, че скоро отново ще се появи. Няколко изсъхнали листа, довеяни от вятъра, почиваха сред увяхващите рози. Наклонените циферблати все още хвърляха безумните си сенки, ненужни като мъртвите часовници под тях, макар и не толкова неподвижни. Гравираните животни все така продължаваха да ги гледат с немигащите си очи.

Отидох до вратата и почуках. Плахата старица, която ни бе посрещнала и миналия път, отвори. Влязох в топлата стая, в която се бях стоплил навремето, и й казах да извика Валерия. Старицата побърза да се отдалечи. Но преди да изчезне от погледа ми, нещо се събуди в тези износени от времето стени и хиляди безплътни гласове гръмко настояха Валерия да се яви пред някаква особа с древна титла, в която изненадано разпознах самия себе си.

Тук, читателю, перото ми спира, но аз продължавам напред. Преведох те от врата до врата — от заключената, обвита с мъгла решетка на некропола на Несус до обвитата с облаци порта, която наричаме небе и която, както се надявам, ще ме отведе отвъд най-близките звезди.

Перото ми спира, но аз продължавам. Читателю, повече няма да ме следваш. Време е всеки да поеме по пътя си.

Под този разказ аз, Севериън Куция, Самодържец, полагам името си в годината, която ще се нарича последна година на Старото слънце.

Никъде ръкописите от „Книгата на Новото слънце“ не са тъй неясни, колкото частите, в които се описват оръжията и военната организация.

Объркването, засягащо въоръжението на Севериън и това на съратниците и враговете му, очевидно има две причини, първата от които е стремежът му да даде наименование на всяко оръжие, отличаващо се с конструкцията или предназначението си, отделно име. При превода ми се наложи да положа много усилия, за да запазя основното значение на използваните термини, както и предполагаемия външен вид и функцията на самите оръжия. Това се отнася за „сабя“, „тризъбец“ и много други. В един момент поставих в ръцете на Аджиа „атама“ — меч на магьосник.

Вторият източник на объркване е в наличието на три коренно различаващи се технологични нива. Най-ниското от тях може да се нарече ковашко. Оръжията, които спадат към него, очевидно се състоят от мечове, ножове, брадви и пики, каквито е можел да изкове всеки ковач от, да кажем, петнадесети век. Изглежда, че тези оръжия са били достъпни за всеки гражданин и представляват технологичните възможности на обществото като цяло.

Второто ниво може да се нарече ниво на Ърт. Дългите оръжия на кавалерията, които нарекох „контуси“, „ланцети“ и така нататък, несъмнено спадат към тази група, както и „копията“, с които хастариите заплашват Севериън при входа в преддверието, а също и другите оръжия, използвани от пехотата. От текста не става ясно до каква степен е било разпространено. На едно място се споменават „стрели“ и „хетени с дълги дръжки“, които се продавали в Несус. Изглежда сигурно, че воините на Гуасахт са получавали своите контуси непосредствено преди сражение, след което те са били връщани на съхранение (най-вероятно в шатрата му). Може би трябва да се отбележи, че подобна практика е била прилагана и по отношение на оръжието във флотите през осемнадесети и деветнадесети век, макар че абордажни саби и огнестрелно оръжие са се предлагали без никакви ограничения на сушата. Арбалетите, използвани от наемните убийци на Аджиа при мината, със сигурност също се отнасят към оръжията от категорията на Ърт, но най-вероятно е онези хора да са били дезертьори.

Така оръжията на Ърт очевидно представляват висшата технология на планетата, а може би и в цялата й слънчева система. Трудно е да се каже доколко ефективни са те в сравнение с нашето. Вижда се, че бронята не е съвсем неефективен начин за защита срещу тях, но същото може да се каже и за нашите пушки, карабини и автомати.

Бих нарекъл третото ниво космическо. Пистолетът, даден на Теа от Водалус, както и онзи, който Севериън връчва на Оуен, несъмнено се отнасят към това ниво, но що се касае до много други видове оръжия, споменати в ръкописа, не можем да сме толкова сигурни. Някои, а може би и всички артилерийски оръдия, използвани във войната, биха могли да се отнасят към това ниво. „Фусилите“ и „жезлите“, използвани от специалните части от двете страни, може да принадлежат и към двете нива, макар че аз лично бих ги отнесъл към това.