Джин Вульф - Цитаделата на аутарха

— По-късно. След като получим честен и кратък отговор.

Старецът наведе глава и дръпна рядката си брада. Видях как на сухата кожа на лицето му се появиха мънички бръчки, които сякаш продължаваха белите косъмчета на брадата му.

— Самодържецо, ти предполагаш, че още тогава съм се досетил нещо. Някои може и да са се досетили наистина. Може би господарят ми, не зная. — Сълзящите му очи се вдигнаха към мен, след което той отново сведе поглед. — Ти беше млад, изглеждаше обещаващо момче и затова исках да разбереш.

— Какво?

— Аз съм стар. Още тогава бях стар. Оттогава ти порасна. Виждам го в лицето ти. Аз едва ли съм остарял повече, защото този срок не е нищо за мен. Ако пресметнеш само времето, което съм прекарал в изкачване и спускане по стълбите, то ще се окаже по-дълго. Исках да разбереш колко други е имало преди теб. Че хиляди и хиляди са живели и умирали много преди твоето раждане, и някои от тях са били по-добри от теб. Искам да кажа — в сравнение с онова, което беше тогава. Би помислил, че всеки, който се е родил и израснал в Цитаделата, знае тази истина едва ли не от раждането си, но това не е така. Те непрекъснато са там, но така и си остават в неведение. Но посещението на библиотеката на учителя Ултан отваря очите на по-умните.

— Ти си адвокат на мъртвите.

— Да — кимна старецът. — Хората говорят, че трябва да бъдат справедливи към един или друг, но никога не съм чувал за подобно отношение към тях. Ние вземаме всичко тяхно, в което няма нищо лошо. И най-често плюем на мнението им, което, предполагам, също си е в реда на нещата. Но от време на време трябва да си спомняме колко голяма част от онова, което имаме, е тяхно. Така че докато все още съм на този свят, трябва да кажа някоя добра дума за мъртвите. А сега, Самодържецо, ако не възразяваш, аз просто ще оставя писмото на тази малка странна маса…

— Рудезинд…

— Да, Самодържецо?

— Смяташ ли да почистваш картините си?

Той отново кимна.

— Това е една от причините, поради които бързам да се оттегля, Самодържецо. Бях в Дома на Абсолюта, докато господарят ми… — той замълча и сякаш преглътна, както се случва понякога с онези, които си мислят, че са казали твърде много — докато господарят ми не тръгна на север. Трябва да почистя Фехин, а вече закъснявам.

— Рудезинд, вече знаем отговорите на въпросите, които смяташ, че ще зададем. Знаем, че твоят господар е онова, което хората наричат какоген, и че по някаква причина той е бил един от малцината, които са избрали да обвържат завинаги съдбата си с човечеството, като остане на Ърт като човешко същество. Друго подобно същество е кюмианката, но може би ти не си знаел за това. Дори ни е известно, че господарят ти е бил с нас в джунглите на север, където до последния момент се е опитвал да спаси моя предшественик. Искаме само да кажем — ако някога отново видиш по твоята стълба да се изкачва младеж с поръчение, прати го при учителя Ултан. Това е нашата заповед.

Когато той се оттегли, отворих плика. Листът бе малък, изписан с дребен почерк, сякаш върху него бяха смачкали рояк новоизлюпени паяци.

„Слуга Инир приветства Жениха на Ърт, Господаря на Несус и на Дома на Абсолюта, Главата на Расата, Златото на народа, Вестителя на зората, Хелиос, Хиперион, Суря, Савитар и Самодържец!

Бързам, за да те настигна след два дни.

Мина повече от ден, откакто научих за станалото. Голяма част от информацията ми е от жена на име Аджиа, която накрая, според собствените й думи, е спомогнала за твоето освобождаване. Разказа ми също за миналите ви отношения, тъй като, както ти е известно, разполагам със средства да се сдобивам с информация.

От нея знаеш, че ликуващият Водалус е мъртъв от собствената й ръка. Неговата любовница, шателена Теа, първоначално се опитала да овладее мирмидонците, които били около него по време на смъртта му. Но тъй като тя по никакъв начин не става за техен водач, а още по-малко — да контролира останалите на юг, реших да поставя на нейно място Аджиа. От твоята милост, проявена спрямо нея в миналото, смятам, че ще одобриш това решение. Със сигурност е желателно да се поддържа съществуването на движението, което е доказало своята полза в миналото, и докато огледалата на нашия гост Хетор са непокътнати, тя ще бъде достоен водач.

Може би ще намериш — също като мен — кораба, който изпратих на помощ на своя господар, днешен Самодържец, за неподходящ. Но това бе всичко, с което разполагах в момента, и ми се наложи да го използвам. Аз самият съм принуден да пътувам на юг по друг начин, много по-бавно. Скоро може да дойде времето, когато моите братовчеди ще бъдат готови да вземат страната не само на човечеството, но и нашата . Но засега те смятат Ърт за по-маловажна от повечето от останалите колонизирани светове, а нас самите поставят наравно с асцианите, и по този начин — с ксантодермите и много други.