Стивън Ериксън - Дан на Хрътките

Нечий къс меч се вряза във врата му.

Зечан издъхна още преди да рухне на калдъръма.

Гидин, изгърбен над коленичилия малазанец, погледна нагоре.

Две ръце го стиснаха за главата. Едната се стегна на устата му и изведнъж дробовете му се напълниха с вода. Давеше се. Ръката стисна, пръстите запушиха ноздрите му. Тъмнината изригна в него и светът си отиде.

Анци изсумтя и издърпа меча си, после изрита убиеца в лицето, колкото да подсили замръзналата на него физиономия на изненада.

Блупърл се обърна към него ухилен.

— Видя ли как направих оня бълвоч да се плисне? Това ако не беше гениално, не знам какво…

— Млъкни — сряза го Анци. — Тия не търсеха безплатна пиячка, ако не си забелязал.

Блупърл изгледа намръщено трупа пред себе си — от устата и носа му се изливаше вода — и се почеса по бръснатото теме.

— М-да. Но все едно, бяха лаици. Гуглата да ме вземе, видяхме дъха им от средата на улицата. Спря, като минаха онези пияници, което ни подсказа, че не дебнат тях. Което значи…

— Че дебнеха нас. Нали това ги казвам.

— Я дай да се връщаме — подкани Блупърл, изведнъж притеснен.

Анци подръпна мустак и кимна.

— Направи я пак оная илюзия, Блупърл. Нас, на десет крачки напред.

— Спокойно, сержант…

— Не съм вече сержант.

— Тъй ли? Защо още джавкаш заповеди тогава?

Докато се върне при кръчмата на К’рул, Пикър вече кипеше от яд. Спря и огледа района. Някакъв тип се беше облегнал на стената в сянката срещу вратата на кръчмата. С вдигната качулка, ръцете скрити.

Закрачи право към него.

Оня я забеляза от десетина крачки и тя видя как се изправи, издаде напрежението си с помръдване на ръцете, наметалото се размърда. Неколцина гуляйджии се заклатушкаха между двамата и щом подминаха, тя направи последната крачка към мъжа.

Каквото и да беше очаквал — може би, че ще го нахока, — явно не беше подготвен за жестокия ритник, който стовари между краката му. Докато падаше, тя пристъпи още по-близо и го перна с дясната си ръка по врата, колкото да му даде инерция. Челото му се натресе в калдъръма, изпращя болезнено и той се загърчи в краката й.

Някакъв минувач спря и ги зяпна.

— Какво искаш пък ти бе? — изръмжа Пикър.

Мъжът я погледна стъписано, после сви рамене.

— Нищо, миличко. Ми, заслужи си го. Да стои така… Виж, би ли се оженила за мен?

— Разкарай се.

Непознатият се затътри по пътя си, наскърбен от несподелена любов, а Пикър се огледа да види дали още някой няма да драсне от някое скривалище наоколо. И да се беше случило, беше го пропуснала. По-вероятно невидимите очи, които гледаха всичко това, щяха да са някъде горе по покривите.

Мъжът в краката й спря да се гърчи.

Тя се обърна рязко и тръгна към входа на кръчмата.

— Пик!

На две крачки от разнебитената врата се обърна и видя Анци и Блупърл — с делви с вино — да бързат към нея. Анци също изглеждаше кипнал от яд. Блупърл се задържа половин крачка и погледна неподвижното тяло от другата страна на улицата; някакво джадроубско хлапе вече пребъркваше джобовете му.

— Пазаруването взе да става опасно — каза Анци. — Блупърл ни правеше илюзия по повечето път, след като надушихме една засада.

Пикър хвърли един последен ядосан поглед по улицата, награби двамата под мишниците и ги задърпа към вратата.

— Вътре, тъпанари.

„Невероятно! Такава нощ, и да се ядосам толкова, че да отхвърля първото предложение, което получавам от двайсет години!“

Бленд седеше там, където седеше винаги, щом надушеше неприятност — на масичката в сянката точно до вратата, — и си правеше сливането, само дето беше изпружила крака, та който влезе, да се спъне.

Пикър срита с яд двата черни ботуша.

— Оу, глезенът ми!

Пикър хвърли вързопа с питките в скута й.

— Уф!

Анци и Блупърл нахълтаха след нея и бившият сержант изсумтя:

— Ей го и страшния ни пазач до вратата. „Оу, уф“, вика.

Но Бленд вече се беше окопитила и развиваше питките.

— Знаеш ли, Бленд — заговори Пикър, след като се настани до тезгяха. — Бабичките риви, дето ги правят тия, плюят в тигана, преди да плеснат тестото. Благославяне на някакъв древен дух…

— Не е това — прекъсна я Бленд, докато отново загъваше питките. — Съскането им казва, че тиганът е достатъчно нагорещен.

— Виж ти — изсумтя Блупърл.

Пикър се намръщи, после каза:

— Я да идем в кабинета, всички… Бленд, иди да намериш и Малът.

— Лош момент — отбеляза Бленд.

— Какво?

— Спиндъл е тръгнал на онова поклонничество.