Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

Стегнатата жилава фигура се озова пред последния мъж в първата редица. Дясната ръка се хлъзна по дръжката и спря под лявото извито острие, мъжът вдигна брадвата, блокира отчаяното посичане на късия меч на стража, а след това извъртя десния си лакът напред и дясното острие описа бляскав полукръг и посече мъжа в лицето — удари го точно под ръба на шлема, разсече носовия хрущял под челото и се вряза в меката пихтия на мозъка. Мъжът измъкна острието от черепа на падащия страж, замахна с бича и той изплющя и се уви около шията на четвъртия ледериец — който изврещя, изпусна меча си и задра с пръсти по смъртоносните остриета. А оулецът се сниши, дясната му ръка се хлъзна по дръжката на ригтата вече надясно и той пак извъртя лакът и посече. Петият страж вдигна щита си да блокира, но много късно — острието го порази през очите.

Дръпването на бича обезглави четвъртия страж.

Мъжът от Оул пусна дръжката на кадарана, стисна ригтата в двата края, пристъпи напред и натресе дръжката в гърлото на последния страж — счупи му гръкляна.

Вдигна бича и продължи напред.

Улица, викове на пиконосци вдясно. Портата — на петдесет крачки от него — вече бе задръстена от стражи. Той затича право към тях.

Атри-Преда Биват поведе отряда пиконосци лично. Двадесет конници.

Видя двамата агенти Патриотисти по средата на уличката. И петимата градски стражи в другия край.

Излезе на широката улица, обърна коня наляво и извади меча си.

Нападали тела навсякъде над двадесет, и като че ли само двама все още бяха живи. Студена пот я защипа под бронята. Кръв навсякъде. По калдъръма, оплискала високо стените и самата порта. Отсечени крайници. Воня на пикоч, повлекли се черва. Един от оцелелите крещеше и биеше главата си в земята. Ръцете му бяха отсечени.

Точно срещу портата — Биват дръпна юздите — бяха нападали четири коня, ездачите им бяха проснати до тях. Прахолякът по-нататък й подсказа, че първият пристигнал отряд се е впуснал в гонитба.

Втори оцелял се дотътри до нея. Беше ударен в главата, шлемът му беше хлътнал и по лицето му капеше кръв. Зяпна я и тя прочете ужас в очите му. Мъжът отвори уста, но от тях не излезе и дума.

Биват отново се огледа, после се обърна към своя Финад.

— Продължете след тях. И си извадете оръжията, проклети да сте! — Погледна навъсено войника в краката си. — Колко бяха?

Той я зяпаше все така безмълвно.

Отнякъде дотичаха още пазачи. Един лекар клекна до войника, който беше изгубил ръцете си.

— Не ме ли чу? — изсъска Биват.

Мъжът кимна, преглътна и каза:

— Един. Един мъж, Атри-Преда.

„Един? Абсурд.“

— Опиши го.

— Люспи. Лицето му беше на люспи. Червени като кръв!

Ездач от отряда й се върна от пътя и докладва с пресекнат глас:

— Първият отряд пиконосци са мъртви до един, Атри-Преда. Малко по-натам. И всички коне, освен един. Да продължим ли?

— Да продължите ли? Проклет глупак — разбира се, че трябва да продължите. Вървете по дирята му!

Зад нея се чу глас:

— Това описание, Атри-Преда…

Тя се извъртя в седлото.

Орбин Търсача на истината, плувнал в пот, бе приковал малките си очи в нея.

Биват се озъби и изръмжа:

— Да?

„Червената маска. Никой друг.“

Командирът на Патриотистите в Дрийн присви устни, огледа труповете и каза:

— Изглежда, изгнанието му е приключило.

„Да.“

„Блудния да ни спаси дано.“

Брол Хандар слезе тежко от каляската и огледа сцената на разигралата се битка. Не можеше да си представи що за оръжия са използвали нападателите, за да нанесат такива щети. Атри-Преда беше поела нещата в ръцете си, събираха се още войници. Орбин Търсача на истината стоеше в сянката на караулката на портата и наблюдаваше мълчаливо.

Надзорникът се приближи до Биват.

— Атри-Преда, виждам само ваши мъртви тук.

Тя го изгледа навъсено, но в погледа й се таеше нещо повече от гняв. Страх видя той в очите й.

— В града е проникнал воин на оул.

— Това е работа само на един мъж?

— Това е най-малката от дарбите му.

— Значи знаете кой е той?

— Надзорник, много съм заета…

— Кажете ми.

Тя се намръщи и махна към едното крило на портата. Трябваше да стъпват внимателно през нападалите по хлъзгавия калдъръм трупове.

— Мисля, че изпратих отряд пиконосци на сигурна смърт, Надзорник. Настроението ми не е подходящо за дълги разговори.

— Ще ви бъда задължен. Ако тук, на самия край на града, има бойна група воини от оул’дан, трябва да последва организиран отговор. Такъв — добави той, като забеляза обиденото й изражение, — който да включи сред вашите части и Тайст Едур.