Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

Обвинение в заговор. Вечното обвинение. Но срещу какво? Не срещу присъствието на Тайст Едур — това щеше да е безсмислено в края на краищата, а и със сигурност нямаше никакви репресии, поне доколкото Брол Хандар беше чувал. Така че… какво? Срещу кого? Длъжниците винаги съществуваха и някои избягваха дълговете си, но повечето не успяваха. Имаше секти, свързани с политически или социални брожения, много от които привличаха членове от обезправените остатъци на покорени племена — фентите, нереките, тартенал и други. Но след завоеванието повечето от тези секти или се бяха разпаднали, или бяха избягали от империята. Заговор. Обвинение, което трябваше да потуши дебата. Някъде следователно трябваше да съществува някакъв списък на възприети убеждения, множество от твърдения и вери, които съставяха същинската доктрина. Или тук беше в сила нещо много по-коварно?

Някой драсна по вратичката на каляската и миг след това тя се отвори.

Брол Хандар погледна фигурата на стъпалото, щом каляската се наклони от тежестта.

— Ама разбира се, влезте, Орбин.

С мускули, омекнали от години бездействие, с месесто лице, с натежали и провиснали челюсти, Орбин Търсача на истината като че ли се потеше непрекъснато независимо от околната температура, сякаш някакъв вътрешен натиск избиваше отровите от ума му на повърхността на кожата. Местният водач на Патриотистите беше, поне според Брол Хандар, най-жалкото злонамерено същество, което бе срещал в живота си.

— Появата ви е съвсем навременна — каза едурът, щом Орбин влезе в каляската и се настани на седалката срещу него; киселата миризма на потта му го лъхна. — Макар да не бях в течение, че вие лично надзиравате ежедневните дейности на агентите си.

Тънките устни на Орбин се сгърчиха в подобие на усмивка.

— Натъкнахме се на информация, която може би ще ви интересува, Надзорник.

— Поредната от вашите несъществуващи конспирации?

Усмивката за миг се разшири с леко потръпване на устните.

— Ако цитирате случая със Заговора Болкандо, уви, това е работа на тръст „Свобода“. Информацията, до която се добрахме, засяга ваши хора.

„Мои хора.“

— И?

Брол Хандар зачака. Отвън двамата агенти извлякоха задържания настрани и човешкият поток се възобнови, сдържано незаинтересован.

— Забелязана е група, западно от Блуроуз. Двама Тайст Едур, единият белокож. За последния съм убеден, че е станал известен като Бялата врана — крайно притеснително прозвище за нас ледериите, между другото. — Орбин примига с подпухналите си клепачи. — Придружавали са ги трима ледерии: две жени и един избягал роб с татуировки за собственост на племето хирот.

Брол се помъчи да запази външно безразличие, въпреки че нещо го стегна в гърдите. „Това изобщо не е ваша работа.“

— Разполагате ли с повече подробности за точното им местоположение?

— Запътили са се на изток, към планините. Там има три прохода. Само два са отворени толкова рано след зимата.

Брол Хандар кимна замислено.

— Императорските К’риснан също са в състояние да разкрият общото им местоположение. Проходите са блокирани. — Помълча за миг, после добави: — Точно както предсказа Ханан Мосаг.

Тъмните очи на Орбин, скрити в гънките тлъстина, го изгледаха съсредоточено.

— Напомня ми се за ефикасността на Едур.

„Да.“

Мъжът, носещ титлата Търсач на истината, продължи:

— Патриотистите имат въпроси, свързани с този белокож Тайст Едур, тази Бяла врана. От кое племе е той?

— От никое. Той не е Тайст Едур.

— Тъй ли? Изненадан съм. Описанието…

Брол Хандар си замълча.

— Надзорник, можем ли да ви съдействаме?

— Не е необходимо засега.

— Крайно любопитен съм защо все още не сте обкръжили тази група и да ги заловите. Моите източници сочат, че Тайст Едурът не е никой друг, а Феар Сенгар, братът на императора.

— Както казах, проходите са блокирани.

— Аха. Значи затягате мрежата още в този момент, докато си говорим.

Брол Хандар се усмихна.

— Орбин, преди малко казахте, че Заговорът Болкандо е под наблюдението на тръст „Свобода“. Наистина ли твърдите, че Патриотистите не проявяват интерес към този проблем?

— Ни най-малко. Тръстът редовно използва нашата мрежа от агенти.

— За което несъмнено ви възнаграждават.

— Разбира се.

— Чувствам се малко…

Орбин вдигна ръка да го прекъсне.

— Ще трябва да ме извините, Надзорник. Чух сигнал за тревога. — Надигна се, изпъшка и бутна вратата.

Озадачен, Брол мълчаливо изгледа напускащия ледериец. След като вратата се затвори, бръкна в малката ниша под седалката, извади плетена топка, пълна с ароматни треви, и я вдигна пред лицето си. Дръпна въженцето и кочияшът на капрата се размърда и плесна с поводите. Каляската потегли. Брол вече чуваше френетичния кънтеж на камбаните. Наведе се напред и каза в гласовата тръба: