Джим Бъчър - Буря от ада

Мъжът беше около четиридесетгодишен и имаше телосложение, което се постига само с редовни упражнения. На десния бицепс имаше татуировка на крилат кинжал, наполовина закрит от чаршафа. На кокалчетата имаше белези, стари, но дълбоки, и още един, в долната част на корема — зловещ, тесен, извит. Изглежда, от нож.

Дрехите им бяха разхвърляни наоколо: мъжки костюм-двойка, малко парченце плат, което трябваше да представлява черна рокля, чифт чехли. До стената бяха изправени два неотворени куфара; може би пиколото ги беше оставило там.

Вдигнах поглед. Мърфи и Кармайкъл ме гледаха мълчаливо.

Свих рамене.

— Е? — попита накрая Мърфи. — Замесена ли е магия, или не?

— Или е магия, или е нечувано страхотен секс — отвърнах аз.

Кармайкъл изпръхтя.

Аз също леко се усмихнах — и това беше напълно достатъчно, та пищящата част от мозъка ми да нахлуе през вратата, зад която я държах затворена. Коремът ми подскочи, сви се и аз на бегом напуснах стаята. Кармайкъл, господ да го благослови за добрата му душа, не беше излъгал. Зад вратата наистина имаше кофа от неръждаема стомана. Строполих на колене пред нея и повърнах.

Трябваха ми няколко секунди, за да се овладея — но нямах никакво желание да се връщам в спалнята. Впрочем, там вече видях всичко, което ме интересуваше. Не исках повече да гледам двамата мъртъвци, чийто сърца буквално бяха взривени в гърдите им.

И някой беше използвал магия за тази цел. Беше използвал магия, за да навреди на друг, като с това нарушаваше Първия Закон. Белият Съвет щеше да откачи. Това не беше проявление на злобен дух, нито нападение на създание от Небивалото, като трол или вампир. Това беше осъзнат, внимателно планиран акт на чародейство, изпълнен от маг — човек, способен да оперира с изначалните енергии на съзнанието и живота.

Това беше по-лошо от убийство. Това беше отвратително, чудовищно извращение, съпоставимо само с това, ако някой беше пребил до смърт човек с шедьовър на Ботичели, превръщайки нещо прекрасно в оръдие за грубо разрушение.

Трудно е да се обясни на някой, който не се е сблъсквал с това преди. Магията е сътворена от живота, и най-вече — от усещанията, разума и емоциите на човешкото същество. Да прекъснеш такъв живот, използвайки за целта същата магия, която е породена от този живот — чудовищно извращение, подобно на кръвосмешение.

Когато Мърфи и Кармайкъл излязоха от спалнята, аз вече седях, дишайки тежко, треперейки и преглъщайки слюнката си.

— Добре, Хари — каза Мърфи. — Да се залавяме за работа. Какво според теб е станало там?

Аз помълчах, събирайки мислите си за отговор.

— Дошли са тук. Пийнали са малко шампанско. Потанцували са. После са се отправили към спалнята. Прекарали са там по-малко от час. Ударило ги е, когато са достигнали кулминацията.

— По-малко от час — със съмнение в гласа повтори Кармайкъл. — Защо реши така?

— Продължителността на записа в диска е десет часа. Пресметнете: няколко минути за танци и шампанско, а после вече са в спалнята. Дискът свиреше ли, когато пристигнахте?

— Не — отвърна Мърфи.

— Значи не са го пуснали на повторение. Струва ми се, че са искали музика само за фон. Та всичко да е подходящо — и обстановката, и всичко останало.

Кармайкъл се усмихна кисело.

— Нищо, за което не бихме се сетили сами — изръмжа той на Мърфи. — Трябва да се постарае повече.

Мърфи му хвърли поглед, който казваше: „Млъкни“.

— Трябва ми повече, Хари — каза тя на глас.

Пригладих косата си с ръка.

— Такова нещо може да се постигне само по два начина. Първият — това е заклинание. Заклинанието е най-директния, зрелищен и шумен израз на магия или вълшебство. Взривове, пожари и други подобни нещица. Но се съмнявам, че е направено от заклинател.

— Защо? — поинтересува се Мърфи.

Чух я как поскърцва с молива си, припряно записвайки нещо в бележника, с който не се разделяше.

— Защото, ако искаш да постигнеш някакъв ефект по този начин, трябва да виждаш обекта или да го докосваш — поясних аз. — Трябва непосредствено присъствие. Тоест, мъжът — или жената — е трябвало да бъде в спалнята заедно с тях. При това е много трудно да скриеш уликите; освен това всеки, който е способен да състави подобно заклинание, би трябвало да има достатъчно ум да използва вместо него пистолет. Това е далеч по-просто.

— А втория вариант? — попита Мърфи.

— Тавматургия — казах аз. — Както за нея, така и за него. Позволете нещо да се случи в малък мащаб и му придайте енергия така, че да се повтори и в по-голям.