Андреа Креймър - Вълче биле

— Помогнал ви е? — очите на Монроу ме гледаха, ала тъмният блясък в тях си оставаше напълно неразгадаем.

— Да — прошепнах едва чуто, тъй като ми бе трудно да дишам. Всеки наново преживян миг от онази нощ бе като камък върху гърдите ми, докато купчината, която ме затискаше, не започна да ме задушава.

Адна не откъсваше поглед от нас.

— Радвам се да го чуя — каза Монроу.

— Аз също — усмивката, пробягала по устните на Аника, изчезна така бързо, както се бе появила. — Това вещае добро начало за плановете ни.

И този миг на прага се появи Конър.

— Какво изпуснах? — попита той, но после се намръщи, забелязал преплетените пръсти на Адна и Шей. — Нека отгатна: Потомъкът ти е направил предложение?

— Тя познава Рение Ларош — Адна се усмихна широко на киселото му изражение и продължи да държи Шей за ръка. — И двамата го познават.

Шей направи физиономия и издърпа пръстите си от нейните, като в същото време ми хвърли кос поглед. Усмихнах се и изражението му омекна.

Конър подсвирна, а раздразнението му отстъпи място на изненада.

— Интересно! — каза той и двамата с Адна се спогледаха многозначително.

„Как така всички Търсачи са чували за Рен?“

В момента си имаме други грижи — отсече Монроу. — Къде е Итън?

— Изпратих го да дава наряд при Берачите — отвърна Конър. — Мисля, че аванпостът е достатъчно далеч.

Той току-що се върна от смяна — намръщи се Монроу. — Не му беше ред да излиза отново преди настъпването на нощта.

Конър сви рамене.

— Лидия също реши, че е добра идея. Трябва му нещо, което да поглъща вниманието му. Освен това знаеш, че е най-добрият ни стрелец.

Монроу издаде кратък утвърдителен звук и спря сериозен поглед върху Шей.

— Разбирам защо искаше да се нахвърлиш върху Итън, ала докато си между нас, ще е най-добре да не приемаш вълчата си форма, освен ако не сме навън и не се сражаваме. Наоколо е пълно с воини, обучени видят ли Стражи първо да стрелят, а после да задават въпроси.

Ще го имам предвид — промърмори Шей.

— Благодаря ти — каза Аника. — Кала, преди да си тръгнеш, някой от глутницата ти изразявал ли е недоволство от съдбата ви? Ако Рен е бил готов да поеме такъв риск заради теб, означава, че и други от глутницата биха минали на наша страна… под твое водачество, разбира се.

„Дали?“

Замислих се за Мейсън и Нев. За Сабин. За тях животът под властта на Пазителите беше непоносим и те несъмнено биха се възползвали от всяка възможност да се махнат, нали?

А и Ансел. Той искаше да е свободен, за да бъде с Брин. Но не само заради това бях убедена, че брат ми би се присъединил към нас, без да се замисли.

Никога няма да предам Пазителите. Освен ако ти не ме помолиш… алфа.

Пък и не беше само той. Запазвайки първата ни среща с Шей в тайна, Брин също се бе изложила на опасност. Тя ми бе точно толкова вярна, колкото и Ансел.

— Да — казах. — Ще го направят.

— Ами родителите ти? — попита Аника. — Би било още по-ползотворно, ако и възрастните вълци от Найтшейд се присъединят към нас.

— Може би…

Сърцето ми подскочи в гърдите, оставяйки ме без дъх. Майка ми и баща ми бяха алфи, моите алфи. Досега винаги се бях подчинявала на тяхната воля. Какво ли щяха да си помислят, ако собствената им дъщеря се опиташе да ги предвожда? Стражите определено не си падаха по размествания в установената йерархия.

— Ами вълците на Бейн? — попита Шей. — Не искате ли да привлечете всички Стражи на своя страна?

— Някои от младите Бейн може би — отвърна Монроу. — Ала възрастните няма да се присъединят към нас.

— Откъде знаете?

— Имаме общо минало с глутниците — каза Аника тихо. — Емил Ларош никога няма да се съюзи с нас.

Общо минало.

— Искаш да кажеш, че няма да го направят, защото онези от глутницата им, които биха въстанали, вече са мъртви — казах. — Умрели са предишния път, когато сте опитали да се съюзите. Майката на Рен е била една от тях.

Монроу рязко си пое дъх.

— Откъде знаеш?

— Открихме архивите на Пазителите — обясни Шей. — Знаем, че Корин Ларош е била екзекутирана, защото заедно с Търсачите планирала бунт срещу Пазителите.

— На нас обаче казаха, че е загинала при нападение на Търсачи в поселището на Бейн, когато Рен бил само на годинка — добавих. — До нощта, когато нахлухте в „Роуан“, само ние знаехме, че не е така.

Между Търсачите настана тишина, те пребледняха и се спогледаха разтревожено.

— Нищо чудно, че Стражите им служат толкова вярно — промълви Аника. — Пазителите са отровили умовете ви с лъжи за начина, по който животът на всички ви е бил съсипан.