Андреа Креймър - Вълче биле

Кимнах, ала така и не можах да извикам върху лицето си усмивката, с която исках да отвърна на неговата. Бръчките около очите на Монроу като че ли станаха по-дълбоки, докато гледаше преплетените ни пръсти. Смутена, пуснах ръката на Шей, питайки се дали всички Търсачи се гнусят толкова от идеята, че скъпоценният им Потомък е влюбен в един Страж. Натрапчива тревога накара сърцето ми да се свие — ако наистина беше така, щеше ли това да промени чувствата на Шей към мен?

— Точно на това се надяваме всички — каза Аника. — Ала преди да предприемем следващия си ход, ни трябва повече информация. От колко време планираш да въстанеш против Пазителите?

„От колко време планирам да направя какво?“

— Ъъъ… аз…

Думите сякаш се оплетоха в езика ми. Нищо не бях планирала. Всяко решение, което бях взела, целеше единствено да помогне на Шей. Избор, правен в рамките на секунди. Насред пълен хаос.

— Принуждаваха я да се омъжи за някого — гласът на Шей бе пропит с отвращение. — На седемнайсет години… можете ли да повярвате!

Монроу кимна и отвори уста, за да каже нещо.

Имах чувството, че някой бе забил юмрук в стомаха ми.

„Защо всичко винаги се свежда до нас с Рен? Нима Шей не разбира саможертвата, която Рен направи, когато ме остави да си вървя?“

— Не заради това… — започнах, но така и не довърших. — Не исках да обявявам на всеослушание личните си отношения.

— Знам, че не е единствената причина — каза Шей и изострените му кучешки зъби проблеснаха за миг. — Въпреки това е важно. Церемонията, принудата да се обвържеш с него — това беше пълна лудост!

— Как можеш да говориш така за Рен! Та той се опита да ни помогне. Излъга заради нас и Пазителите несъмнено ще научат. Може да го убият заради това!

Не, всъщност бе още по-лошо. И именно осъзнаването на ужасната истина ме изпълваше с такава ярост. Свела очи към пода, се поправих:

— Те ще го убият.

Дори не се опитах да скрия мъката си, когато отново вдигнах поглед към Шей, без да мигам, макар очите ми да бяха пълни със сълзи.

Шей пребледня, а вените на врата му изпъкнаха, ала онзи, който реагира, беше Монроу.

— Рен? — повтори той с разширени очи, мъчейки се да овладее гласа си. — За Рение Ларош ли говорите?

— Познаваш ли го? — учудих се аз.

Монроу извърна лице.

— Чувал съм за него — отвърна той дрезгаво.

— Интересно развитие на нещата — каза Аника, без да сваля изпитателния си поглед от Монроу. — Би могло да се окаже от жизненоважно значение, не мислиш ли?

Монроу кимна, без да среща погледа й.

— Разкажете ни за церемонията — обърна се Аника към нас. — Така по-добре ще разберем точно какво ни очаква във Вейл.

— Кала и Рен трябваше да сформират нова глутница тази пролет — обясни Шей, взирайки се сърдито в мен. — Нова глутница, която да брани пещерата Халдис — при тези думи той стисна зъби. — Още един от уредените съюзи на Пазителите.

Отвърнах на сърдития му поглед, сдържайки с мъка резкия отговор, който ми бе на езика. Нима не бях избягала от церемонията, изоставяйки Рен и излагайки на опасност живота на приятелите си, само и само за да го спася? Какво още трябваше да му доказвам?

— Запознати сме с тази практика — каза Монроу, срещайки погледа ми. — От него ли се опитваше да избягаш?

— Не, не от него — отговорих и видях как ръцете на Шей се свиха в юмруци. Може и да беше дребнаво, ала това ме изпълни със задоволство. — Пазителите възнамеряваха да ни накарат да убием Шей като част от церемонията. Открих го вързан в гората. Трябваше да избягам, за да го спася.

Шей дори не ме поглеждаше и мимолетният пристъп на доволство бързо отстъпи място на чувство за вина. Не ми стана по-леко и от това, че Адна бе взела ръката му в своята и тихичко му шепнеше нещо.

„Страхотно, аз съм гадната кучка, а тя е съчувстващата приятелка. Чудесна работа, Кала, няма що!“

— Жертвоприношението — каза Монроу. — Знаехме, че е предвидено за Сауин, но не бяхме сигурни къде ще се състои. Успяхме да засечем Потомъка чак в имението „Роуан“.

— За наш късмет — потреперих само като си представих какво би могло да се случи, ако Търсачите не се бяха появили онази нощ.

— Стражите търсеха ли ви? — попита Монроу и аз кимнах.

— Изпратиха вълците на Бейн по дирите ни.

— Цялата глутница? — сбърчи чело Аника. — Как успяхте да им се изплъзнете?

Шей въздъхна, сякаш правеше огромен компромис като го признаваше:

— Рен ни помогна. Настигна ни в гората, но ни остави да избягаме и отклони останалите от следите ни.