Аня Баст - Магьосническа кръв

Той скръсти ръце.

— И, може би със Стефан и информацията на Дъскоф, ще успеем да го постигнем.

Устата й се затвори рязко.

— Ти си шефът, предполагам. Все пак ти си главата на Сборището. Трябва да знаеш най-добре. — Тонът й ясно показваше, че не вярва в това.

— Съжалявам за загубата ти, Изабел, и разбирам нуждата ти да накажеш някого. Все пак точно сега трябва да сложим емоциите си под контрол и да подходим рационално.

— Да, чрез емпатията мога да кажа, че си добър в това. Да държиш емоциите си под контрол.

— А аз не се нуждая от никакви способности на емпатия, за да кажа, че ти не можеш.

Тя стана в интересен, гневен нюанс на червеното.

— Мислиш, че не постъпвам рационално?

— Не, говорех като цяло, за всички нас. Всички ние искаме отмъщение, Изабел. Всички ние искаме да накажем този демон, но трябва да подходим внимателно.

— Но вярваш, че не контролирам добре емоциите си.

— Нападна ме като избухлив човек и мисля, че си наскърбена. Но вярвам, че ако обмислиш какво би могъл да ни даде Стефан в дългосрочен план, ще видиш, че имаме нужда да го запазим жив, без значение какво искат сърцата ни. — Той направи пауза. — Както и да е, не мисля, че носиш в себе си желание за отмъщение чрез убийство, Изабел. Това е комплимент, между другото.

Томас никога не бе виждал толкова топли кафяви очи да стават толкова студени за толкова отрицателно време. Красивото й лице се стегна, когато се взря в него за дълъГмомент, преди да проговори.

— Виждам гледната ти точка, но това не означава, че трябва да ми харесва. Между другото, не оценявам психоанализата, след като никога не съм искала такава.

— Казвам нещата такива, каквито ги виждам — отговори той, свивайки рамене.

Тя се изправи.

— Харесвам те, но си никаквец. Знаеше ли го?

— Така са ми казвали. Безброй пъти.

— Съжалявам, че си загубил стара приятелка.

Той отмести поглед и челюстта му се стегна.

— Аз също. Съжалявам за сестра ти.

Тя се приближи към него, толкова близо, че той можеше да види болката в очите й, когато отговори нежно:

— Благодаря ти.

За момент останаха в мълчание. Жената имаше красиви очи, като разтопен шоколад. Отново бяха топли. Тя се приведе напред, толкова близо, че той можеше да усети мускусния й парфюм, когато тя наклони глава настрани.

— Изобщо имаш ли зеници?

Той примига изненадано.

— Последният път, когато проверих.

Тя се взря в очите му за момент и устните й се разтвориха. Главата й се наклони малко по-близо до неговата и погледът й се сведе към устата му. В един безумен момент той си помисли, че тя ще го целуне.

В следващия безумен момент си помисли, че той ще я целуне.

Не беше сигурен от къде се бе взел този импулс. Може би привличането между земя и вода му влияеше. Понякога водата и земята имаха естествено сексуално привличане, също както огъня и въздуха. То оставаше, докато магиите не откриеха баланс. Бе усетил това неестествено привличане към Изабел още от лимузината.

Или, може би, просто бе минало твърде много време, откакто е бил с жена.

Тя се изправи и се отдръпна назад, прекъсвайки странната, моментна магия.

— Изобщо забеляза ли, че бях почти гола в лимузината?

Той прочисти гърлото си.

— Имах други грижи. — Той направи пауза. — Но, да, забелязах. Би било невъзможно да не забележа. — Тези дълги крака, тази безупречна бяла кожа и пълнотата на гърдите й, изпъкващи от сутиена й. Томас може и да беше глава на Сборището, но преди всичко беше мъж.

Доволна, малка усмивка пробяга през устните й.

— Добре.

Тя се обърна към вратата.

Каква странна жена.

— Стой — каза просто той, преди да успее да си тръгне.

Тя се обърна бавно, с въпросително изражение.

— Остани тук в Сборището за известно време. Работи с нас. Помогни ни да се разправим със Стефан. Помогни ни да открием демона.

Изабел Новак притежаваше необичайни за повечето магьосници на водата способности. Не само, че можеше да манипулира водата в човешкото тяло — смъртоносно умение, което с готовност бе демонстрирала върху Стефан, — тя можеше да достига до паметта на влагата, да източва вода от дадена област и да повтаря неотдавнашни събития. Можеше да бъде ценна за тях.

Тя стисна устни и го обмисли за момент.

— Ще ме караш да бъда добра.

Той се усмихна.

— Ще те накарам да бъдеш ефективна, не задължително добра.

— Искам да бъда на всяка официална връзка на Сборището със Стефан. Искам да присъствам на всеки контакт, който имате с него в Грибин.