Аня Баст - Магьосническа кръв

С кратки, резки движения тя освободи глезените си от останалото въже и го захвърли през стаята с вик на чисто раздразнение. Щом свърши с тази задача, тя се плъзна от фотьойла и сграбчи тежката кристална скулптура от масата близо до нея. Прегръщайки я до гърдите си, обиколи стаята, търсейки начин да излезе.

ТОМАС СЕ СЪБУДИ СЪС ЗЛОВОНИЕТО НА ДЕМОНСКА МАГИЯ в ноздрите си и буза, опряна в нещо твърдо и студено. Надигна се, пясък се забиваше в дланите му и изстена от болката, пронизваща бедрото му.

Когато очите му се отвориха, съзря интериора, който приличаше на килия в премрежената светлина. Желязна врата с решетки отгоре. Бетонен под и стени. Овехтяло, неизползваемо одеяло, служещо за легло.

Той създаде магия, сила трептеше над татуировката му и надолу по ръката му, карайки основата на черепа му да изтръпне. Дойде слаба и мудна заради нараняванията му, дори на това място, където магията му беше по-силна. Все пак, плочките до главата му пулсираха, когато ги манипулираше.

Добре. Това място не беше като Грибин.

Една стъпка прозвуча от лявата му страна. Това бе единственото предупреждение, което получи. Обут в ботуш крак го изрита по ранената му страна и светът на Томас стана нажежен до бял от болка. Той изгрухтя, почти повърна и задържа съзнанието си с всяка частица воля, която му бе останала. Безсъзнанието сега можеше да означава смъртта му.

— Държим женската ти — дойде тежък глас с акцент. — Ако сътрудничиш, няма да я нараним.

Изабел. По дяволите.

Томас се принуди да се обърне по корем, агонията се разливаше надолу по бедрото му и през кръста му. Най-малкото болката не беше дори една четвърт толкова, колкото когато говорещият го изрита. Той се принуди да се фокусира по-нависоко, виждайки рус мъж, гледащ надолу към него.

— Какво искате от нас?

— Защо дойдохте да се съюзите с Атрика?

Той се намръщи.

— С кое?

— Твоята женска също се опита да симулира незнание, но знаем защо дойдохте. Това е единствената причина някой аеамон да дойде тук.

Съзнанието му се завъртя около притока на информация. Значеше ли това, че магьосници са идвали тук преди? Не, вещери, по всяка вероятност. Не магьосници. Бяха ли го постигнали?

Зрението на Томас се замъгли. Примигна и демонът се върна на фокус.

— Дойдохме тук случайно. Когато се пабедихме Бойл с медта, заклинанието, с което беше отворил портала, стана нестабилно. Бяхме засмукани във водовъртежа. — Несигурно си пое дъх, чувствайки се замаян. — Нямаше опит от наша страна да се съюзим с Атрика. — Каквото и да беше това, по дяволите.

Демонът направи три заплашителни стъпки напред, ботушите му скърцаха върху ситния чакъл по пода.

— Мислиш ли, че не разбираме целите ви? Принудихте демона да отвори вратата и след това се опитахте да го убиете, щом вече не се нуждаехте от него.

Ако Томас не кървеше до смърт и не беше оставен на милостта на един двуметров демон в извънземен свят, щеше да се засмее.

— Мислиш, че сме принудили Еразъм Бойл да ни доведе тук? Наистина ли мислиш, че сме способни на това? Прекарахме последните три седмици, опитвайки се да спрем Бойл да направи това, което искаше да направи.

— Аш, този демон, когото познавате като Бойл, никога не би се върнал доброволно. Знае, че ще го преследваме и убием веднага щом стъпи на наша земя отново.

Томас докосна бедрото си и потръпна. Ръката му стана червена, топла и лепкава от кръвта му. Раната отново се беше отворила.

— Той беше… обзет от мъка по родината — отговори Томас с уморена въздишка. Говоренето му костваше много. Всичко, което искаше, беше да изпадне в безсъзнание.

— Носталгия?

— Той щеше да рискува всичко, за да се върне обратно тук, дори смърт. — Томас направи пауза, за да поеме накъсани глътки въздух в белите си дробове. — Бойл беше убивал магьосници, за да си отиде у дома. Единственият начин да го спрем беше да го отровим с мед, но това свърши само три-четвърти от работата. Бяхме издърпани през портала и вие го довършихте в полето. Това се случи. Защо бихме дали всичко от себе си, за да убием демона, преди минаването през портала?

Тишина.

Отчаянието се настани в тялото на Томас, по-болезнено отколкото раната му. Изабел беше сама някъде с тези твари. Какво й се случваше?

— Значи можехте да го отслабите — отговори русият демон. — Да го отслабите достатъчно, че да преминете и тогава да го убиете. Така че можете да докажете на Атрика, че сте достатъчно силни, за да убиете лидера им и да спечелите уважението. Но нещо трябва да е станало, за да предотврати убийството на Аш от тази страна на вратата.