Октавия Бътлър - Ритуали на съзряването

го вкара в устата си. Вкуси го бързо със змиеподобно стрелване на езика

си и проникване, което беше прекалено светкавично и прекалено леко, за да

бъде усетено. Събра няколко живи клетки за изследване по-късно.

– Поне слагаш разни неща в устата си точно като бебетата – каза мъжът.

– Акин! – предупреди го Лилит.

Потискайки разочарованието си, той пусна пръста на мъжа. Щеше му се да

може да изследва още, да разбере повече как генетичната информация, която

беше прочел, намира израз и да види какви негенетични фактори може да

открие. Искаше да се пробва да разчете емоциите на мъжа и да разкрие

следите, оставени от оанкалите в него, когато са го прибирали от

следвоенната Земя, когато са го поправяли и подготвяли за летаргичен сън.

Може би по-късно ще има възможност за това.

– Ако детето е толкова умно сега, какво ще е като възрастен? – попита

Тино.

– Не знам – отговори му Лилит. – Единствените зрели мъжки конструкти,

които имаме в момента, са родени от оанкали – техните майки са оанкали.

Ако Акин е като тях, ще е достатъчно умен, но интересите му ще са толкова

разнообразни и в някои случаи до такава степен не-човешки, че ще му се

наложи да прекарва доста време сам.

– Това не те ли притеснява?

– Нищо не мога да направя.

– Но… не е трябвало да имаш деца.

– Всъщност трябваше. Родих две деца конструкти, преди да дойде моментът

да ме свалят от кораба. Нямах възможност да избягам и да линея по добрите

стари дни!

Мъжът не каза нищо. Ако останеше достатъчно дълго, щеше да разбере, че

Лилит изпадаше в подобни моменти на огорчение понякога. Те никога не

оказваха влияние на поведението ?, макар че нерядко плашеха хората.

„Сякаш в нея има нещо, което се опитва да намери изход. Нещо ужасно“,

беше казала Маргит. Когато усетеше, че това нещо е точно под

повърхността, Лилит отиваше в гората и не се връщаше с дни. Най-големите

сестри на Акин му бяха казали, че преди са се страхували да не би да ги

напусне и да не се върне никога.

– Принудиха те да имаш деца? – попита мъжът.

– Едно от тях ме изненада – каза тя. – Забремени ме и след това ме

уведоми. Каза, че ми давало това, което желая, но не смея да поискам.

– Така ли беше?

– Да. – Тя тръсна глава. – О, да. Но щом аз имах силата да не го поискам,

то тогава то трябваше да има силата да ме остави.

Започна да вали, преди да стигнат до селото, и Акин се наслаждаваше на

първите няколко капки, които успяваха да си проправят път през горската

покривка. Малко по-късно вече бяха вътре, последвани от всички, които

бяха видели как Лилит пристига с непознат.

– Ще искат да чуят историята на живота ти – каза му Лилит меко. – Ще

искат да узнаят за селото ти, за пътешествията ти; всичко, което знаеш,

може да се окаже ново за нас. Тук не идват много пътешественици. А по-

късно, след като си се нахранил и наговорил, и какво ли не, те ще се

опитат да те замъкнат в леглата си. Прави каквото искаш. Ако сега си

твърде уморен за всичко това, просто кажи и ще оставим купона ти за утре.

– Не ми спомена, че ще трябва да ги забавлявам – каза той, гледайки към

притока от човеци, конструкти и оанкали.

– Не трябва. Прави каквото искаш.

– Но…

Той се огледа безпомощно, отдръпна се от едно родено от оанкали, все още

безполово дете конструкт, което го докосна с едно от растящите на главата

му сетивни пипала.

– Не го плаши – каза му Акин от гърба на Лилит. Говореше на оанкали. –

Там, откъдето той идва, няма такива като нас.

– От съпротивата ли е? – попита детето.

– Да. Но не мисля, че иска да ни навреди. Не се опита да нарани нас

двамата.

– Какво иска хлапето? – попита Тино.

– Просто проявява любопитство към теб – каза му Лилит. – Искаш ли да си

поговориш с хората, докато приготвям яденето?

– Предполагам. Макар че не съм добър разказвач.

Лилит се обърна към още нарастващата тълпа.

– Така – извиси глас. И когато те притихнаха: – Името му е Аугустино

Леал. Идва от много далече и казва, че е в настроение да говори.

Хората се зарадваха.

– Ако някой иска да отиде до къщи за нещо за ядене или пиене, ще

изчакаме.

Няколко човеци и конструкти тръгнаха, като ? казаха да започват без тях.

Едно оанкали взе Акин от гърба ?. Дичаан. Акин щастливо се притисна към

гърба му, споделяйки какво е научил от новия човек.

– Харесваш ли го? – попита го Дичаан посредством тактилни сигнали,