Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

— Господин Брант — произнесе отчетливо господин Хъргшимър. — Може да използвате „безочлив“ за своя дума, ако желаете, но от човек с вашите умствени способности ще очаквам и нещо повече. Може би есе, посочващо пример за безочие в английската литература? — Той кимна. — Да, пет страници върху начина, по който Селинджър използва безочието в противоречивия си роман „Спасителят в ръжта“ до понеделник, ако обичате.

Хелън почти можеше да усети мириса на лепнещите от пот длани на Зак през две места от нея. Хърги беше легендарен с уменията си да възлага допълнително четене на ученици, които се правеха на твърде умни, и изглеждаше твърдо решен да накаже Зак за назидание на останалите в първия ден. Хелън благодари на щастливата си звезда, че Хърги не беше набелязал нея.

Беше се зарадвала твърде прибързано. След като раздаде програмите, господин Хъргшимър я повика да се приближи до бюрото му. Позволи на останалите ученици да разговарят свободно, и те незабавно се впуснаха в развълнувано бъбрене, типично за първия учебен ден. Хърги накара Хелън да си придърпа един стол до него, вместо да я кара да стои права и да говори през бюрото му. Очевидно не искаше никой от другите ученици да го чуе какво ще каже. Това поуспокои Хелън, но не за дълго.

— Виждам, че си решила да не се записваш в никакви часове от курса за напреднали тази година — каза той, като я гледаше над очилата си за четене с половинки стъкла.

— Не смятах, че ще мога да се справя с допълнителното натоварване — промърмори тя, като подпъхна ръце под бедрата си и седна на тях, за да ги задържи неподвижни.

— Мисля, че си способна на много повече, отколкото си готова да признаеш — каза Хърги мръщейки се. — Знам, че не си мързелива, Хелън. Знам също и че си една от най-будните ученички в класа. Така че какво те възпира да се възползваш от всичко, което тази образователна система може да ти предложи?

— Налага се да работя — каза тя с безпомощно свиване на рамене. — Трябва да спестявам, ако искам да отида в колеж.

— Ако вземеш часове за напреднали и се справиш добре на тестовете за SAT, ще имаш по-добър шанс да се сдобиеш с достатъчно пари за училище чрез стипендия, отколкото като работиш за минимална надница в магазина на баща си.

— Баща ми има нужда от мен. Не сме богати като всички други на този остров, но се подкрепяме — каза тя отбранително.

— Това е наистина достойно за възхищение от страна и на двама ви, Хелън — отвърна Хърги със сериозен тон. — Но ти скоро завършваш гимназия и е време да започнеш да мислиш за собственото си бъдеще.

— Знам — каза Хелън, като кимна. От тревогата, сбърчила лицето му, виждаше, че наистина е загрижен, и че просто се опитва да помогне. — Мисля, че мога да получа доста добра спортна стипендия за бягането на писта. През лятото станах много по-бърза. Наистина.

Господин Хъргшимър се взря в искреното й лице, което го умоляваше да зареже темата, и накрая отстъпи:

— Добре. Но ако ти се стори, че имаш нужда от по-голямо академично предизвикателство, си добре дошла да се включиш в класа ми по английски за напреднали, в който и да е момент през този семестър.

— Благодаря, господин Хъргшимър. Ако сметна, че мога да се справя с курсовете за напреднали, ще се обърна към Вас — каза Хелън, благодарна, че се е откопчила.

Когато се върна на чина си, й хрумна, че трябва да държи Хърги и баща си далече един от друг на всяка цена. Не искаше да се посъветват помежду си и да решат, че тя трябва да посещава специални часове и да се съревновава за специални награди. Дори само от мисълта я заболяваше стомахът. Защо не можеха всички просто да не й обръщат внимание? Хелън винаги тайно беше чувствала, че е различна, но смяташе, че доста добре е успявала да го прикрива цял живот. Очевидно, без да си дава сметка, изпращаше знаци, намекващи за онази скрита чудачка вътре в нея. Трябваше да се опита да не се набива на очи, но се питаше как щеше да го постигне, когато ставаше все по-висока и по-висока с всеки проклет ден.

— Какво става? — попита Клеър веднага щом Хелън се върна на мястото си.

— Просто поредната насърчителна лекция от Хърги. Не смята, че съм достатъчно усърдна — каза Хелън възможно най-безгрижно.

— Не си. Никога не си вършиш работата — отвърна Зак, по-заинтригуван, отколкото би трябвало.

— Затваряй си устата, Зак — каза Клеър, като скръсти войнствено ръце. Обърна се и погледна Хелън в лицето. — Обаче е вярно, Лени — каза и извинително. — Никога не си вършиш работата.