Л. Смит - Кръвожадност

Тя се повдигна на пръсти и обви длан около ухото ми. Звукът от кръвта й, пулсираща във вените под кожата й, се усили десетократно. Стиснах зъби и напрегнах волята си докрай, за да прибера зъбите си.

— Има една малка гънка на ризата ти — прошепна момичето.

— О — промълвих и смутено пригладих плата. — Благодаря.

Кали се разсмя волно.

— Знаеш ли какво всъщност искам да видя? — попита и сграбчи ръката ми.

— Какво? — попитах, докато се опитвах да насоча цялата си енергия в заглушаването на звука от равномерните удари на сърцето й.

— Бурлеска 3 3 Комична имитация, пародия, карикатура. — Бел.прев. . Мадам Х дава представление, за което всички говорят.

Двамата вървяхме през града покрай шумни тълпи и поклащащи се карети, докато накрая се озовахме в добре поддържан квартал, пред снежнобяла внушителна къща. Върху скромна табелка на вратата с черни букви бе изписано: „Мадам Х“, От всички прозорци струеше мека светлина, а каретите спираха една след друга пред входната врата. От тях слизаха елегантно облечени пътници и потъваха във вътрешността на клуба.

Тутакси се паникьосах. Нямах никакви пари и бях облечен в ученически дрехи по модата от началото на века.

— Кали, мисля… — подех, опитвайки се да измисля някаква друга идея как да прекараме вечерта, когато вратата се отвори гостоприемно пред нас.

— Добър вечер. Гости ли сте на дома? — Очите на мъжа огледаха старите ми дрехи. Бях изключително неподходящо облечен за това място и го знаех. Но Кали сияеше.

— Да — заяви тя и изпъна рамене.

— Имената ви?

Внезапно помръкналото лице на Кали показваше, че не бе подозирала за съществуването на списък с гости. Пристъпих напред, обзет от ненадейно вдъхновение.

— Ние сме семейство Пикар. Реми и съпругата му Калиопи.

— Един момент, сър. — Мъжът, обут в домашни пантофи, се заклати с патешка походка до бюрото в коридора, за да потърси списъка с имената на гостите, който определено не съдържаше имената на господин и госпожа Пикар. Обърна листа, сетне отново го обърна.

— Какво правиш, Стефан? — прошепна Кали.

— Всичко е под контрол — отвърнах тихо. — Само се усмихвай и бъди красива.

Мъжът се върна с искрено притеснен вид.

— Ужасно съжалявам, сър, но името ви не е в списъка на гостите за тази вечер. — Огледа се, явно готов да повика охраната, ако предизвикаме неприятности.

Искам да ни пуснеш, без да задаваш повече въпроси , изпратих мислено послание на мъжа, концентрирайки цялата си енергия.

— Наистина бихме искали да влезем — заявих на глас, като се втренчих настойчиво в очите му, без да обръщам внимание на любопитния поглед на Кали, който сякаш щеше да прогори гърба ми. — Сигурен ли сте, че не сте видели имената ни в списъка?

Очите на мъжа премигнаха.

Пусни ни, без да поглеждаш списъка.

— Знаете ли, вярвам, че може да съм видял имената ви. Всъщност, напълно съм сигурен, че ги видях. Семейство Пикар! Извинете ме. Грешката е моя. Оттук, моля — избъбри той с леко отсъстващо изражение на лицето. Поведе ни през големи двойни врати към разкошен салон. От тавана висяха кристални полилеи, а въздухът ухаеше на жасмин, магнолия и фрезии.

— Насладете се на престоя си при „Мадам Х“. Ако имате нужда от нещо, не се колебайте да ме уведомите — рече мъжът и се обърна.

— Благодаря — кимнах аз.

Кали просто стоеше и ме зяпаше с отворена уста.

— Как го направи?

Свих рамене.

— Просто го накарах да се усъмни в себе си. Не би искал да откаже на семейство Пикар, които и да са те. Освен това, ако имената ни бяха в списъка и той не ни беше пуснал, можеше да се оплачем на собственика. — Тайно в себе си ликувах. Силата ми се бе увеличила.

— Значи не за пръв път се промъкваш някъде неканен?

Стрелнах я дяволито.

— Ти най-добре би трябвало да го знаеш.

Тя се засмя, а аз внезапно я вдигнах и завъртях във въздуха. Хората се втренчиха в нас. Въпреки че пианистът свиреше весела мелодия в ъгъла, това не беше място, където се танцуваше. Вместо това гостите разговаряха, докато пушеха пури и отпиваха от чашите с шампанско.

— Познаваш ли някого тук? — попитах, докато минавахме покрай двойките, облечени в скъпи и елегантни тоалети.

Кали сви рамене и лека сянка помрачи лицето й. Огледа се наоколо.

— Те всички мразят татко. Казват, че е юнионист, който се възползва от трагедията на Ню Орлиънс, за да натрупа пари. И може би са прави, но поне шоуто му не претендира да е това, което не е — завърши тя и вирна брадичка.