Л. Смит - Кръвожадност

При споменаването на вампирското шоу, изритах ядно камъните по брега на езерото. Няколко излетяха във въздуха и се приземиха във водата със силен плясък.

— Какво беше това? — попита Кали разтревожено.

Насилих се да се усмихна, да изглеждам спокоен… човек. В гнева си бях забравил да скрия Силата си.

— Подскачане на камъни за напреднали.

Кали повдигна вежди, сякаш искаше да ме предизвика, но вместо това каза:

— По-добре да се връщаме. Татко иска да се почисти терена.

Кимнах.

— Добра идея. — Останал насаме с Кали, много бързо губех контрол.

— Стефан — поде спътницата ми. — Мислех си… тъй като няколко вечери няма да има представления, ще може ли да ме изведеш и да ми покажеш града?

— Но аз не познавам града — изтъкнах. — Ти си била тук много по-дълго от мен.

Страните на Кали пламнаха като макове.

— Татко не ми позволява да напускам къщата, освен ако не е по работа. Но в Ню Орлиънс има толкова много интересни и вълнуващи места. — Погледна ме изпод дългите си мигли. — Моля те? Ще се чувствам в безопасност с теб.

Едва не се разсмях при иронията, криеща се в думите й, но смехът заседна на гърлото ми. Кали грешеше: не беше сигурно доколко ще е в безопасност с мен, но можех да я използвам, за да гарантирам безопасността на брат си. В крайна сметка тя знаеше всичко за цирка на Галахър — включително и това къде баща й държи Деймън.

— Добре, да го направим — съгласих се.

— О, ще бъде страшно забавно! — Кали плесна с ръце и се завъртя. — Да се срещнем в девет в парка в края на моята улица. — Повдигна се на пръсти и ме целуна.

Беше толкова близо, че направо чувах туптенето на сърцето й до гърдите ми. Отдръпнах се рязко. Главата ми бумтеше, а челюстта ме болеше. Извърнах се с гръб към нея, когато кучешките ми зъби се удължиха. Наложи се пет пъти да поема дълбоко дъх, преди отново да се приберат.

— Добре ли си? — попита тя и сложи ръка на рамото ми.

Надянах усмивка на лицето си и се обърнах към нея.

— Просто съм развълнуван за довечера.

— Добре — кимна Кали. Докато се връщахме към цирка, си тананикаше весело.

Прокарах език по зъбите си. Истина беше: бях развълнуван за довечера. Но вълнението приличаше на желание, а както бях научил след запознанството си с Катрин — желанието не водеше до нищо добро.

Прибрах се привечер и заварих Лекси приседнала на дивана, със скръстени пред гърдите ръце, а кракът й потропваше нервно по пода. Приличаше на недоволна от децата си майка. Хюго и Пърси се бяха излегнали върху шезлонгите в другия край на салона. С облекчение забелязах, че Бъкстон го нямаше. Запитах се откога ме чакат.

— Виждам, че най-сетне си решил да се върнеш — отбеляза Лекси намръщено.

— Да — отвърнах, опитвайки се да потисна усмивката си.

— И нещо се е променило — додаде тя. Подуши въздуха. — Но не си се хранил и това е добре. — Свъси вежди.

— Здравейте — казах на Хюго и Пърси, пренебрегвайки думите на Лекси. Те ме погледнаха изненадано. Досега никога не си бях давал труд да говоря с тях.

— Здрасти — измърмори Пърси.

Хюго само продължи да се взира в мен.

Лекси продължи да ме съзерцава сърдито с ръце на кръста.

— Престани, Стефан. В тази къща нямаме тайни един от друг.

— Имам план как да освободя Деймън — заявих и трепнах, изненадан колко лекомислено прозвуча гласът ми.

— Това е страхотно! — плесна с ръце Лекси. — И как ще го направиш?

— Ами, ъъ, като начало ще отида на среща — признах си.

— На среща? — Веждите на Лекси се стрелнаха нагоре. — С кого?

Прокашлях се смутено.

— С Кали, дъщерята на Галахър.

— Имаш среща с човек?! — възкликна Пърси едновременно с Лекси, която избъбри:

— Имаш среща с Кали Галахър?

Вдигнах ръце отбранително.

— Тя поиска тази вечер да я разведа из града. А докато съм с нея, ще измъкна информация за Деймън. Тя е неподвластна на внушението заради върбинката, но има и други начини да накараш една жена да говори.

Пърси и Хюго се спогледаха. По лицата им като буреносни облаци преминаха изражения на неодобрение.

— Ако бях на твое място, не бих го направил — оповести Хюго. Погледнах го изненадано. Като се изключи нощта, в която ме намериха, сега за пръв път го чувах да говори.

— Съгласен съм. Ти ще поискаш да я убиеш или да я целунеш. И в двата случая нещата няма да свършат добре за теб — заключи Пърси. Думите прозвучаха абсурдно, изречени от кльощав вампир с бебешко лице.

— Те са прави — намеси се възбудено Лекси. — Научили са урока си по труден начин. Кой би могъл да предвиди какво ще се случи, когато останеш насаме с онова момиче, да не споменаваме какво би ти причинила тя. Видя къщата й… оръжията, с които разполага. Просто се притеснявам, че…