Л. Смит - Кръвожадност

И всеки път, когато образът на Кали изникне в съзнанието ми, се проклинам. Би трябвало да съм по-силен. Не бива да мисля за нея. Трябва да я изхвърля от ума си, за мен тя трябва да е едно глупаво малко момиче, което има късмет, че съм го оставил живо.

Но дълбоко в себе си, въпреки моята Сила, зная, че Кали има власт над мен — и моето въображаемо сърце.“

На следващата сутрин се върнах в цирка с една-единствена мисъл в главата: да освободя Деймън.

— Здрасти, приятел! — подвикна ми най-силният мъж на земята, Арнолд, когато се появих.

— Здрасти — промърморих.

Татуираната жена приближи зад него и ме изгледа озадачено. Без татуировките с индийско мастило тя всъщност беше доста хубава, с високи скули и големи, любопитни очи.

— Какво правиш тук?

В отговор само изсумтях.

— Сигурно искаш да се извиниш на Кали — заключи жената и посочи към едната страна на палатката.

Значи Кали вече бе разказала на приятелите си за катастрофалната вечер. Точно както се опасявах. Вървях, докато не я съзрях, коленичила над парче брезово дърво. Гащеризонът й бе оплескан с боя, а червената й коса бе вдигната нагоре и закрепена с тънка четка за рисуване с дълга дръжка. Надписът върху дървото гласеше:

„ДАЙ ПЕНИ И ВИЖ:

ИСТИНСКИ, ЖИВ, ГЛАДЕН ВАМПИР.

ВЛЕЗ, АКО СМЕЕШ!“

Под него се виждаше нескопосана рисунка на вампир: дълги зъби, кривогледи очи, струйки кръв от двете страни на устата му. Чертите му бяха на Деймън, но беше ясно, че Кали е почерпила голяма част от творческото си вдъхновение от бурлеската от предишната вечер.

Вдигна глава и ме видя, че я зяпам. Устата й издаде едно „О“ и тя изпусна четката върху платното. Върху лицето на Деймън се образува голямо черно петно.

— Виж какво направих заради теб! — избухна тя.

Пъхнах ръце в джобовете си и подуших незабележимо въздуха за следа от Деймън.

— Съжалявам.

Кали въздъхна раздразнено.

— Не ми трябват извиненията ти. Просто искам да престанеш да ме разсейваш, за да си свърша работата.

— Искаш ли да ти помогна да поправим рисунката? — Думите изскочиха от устата ми, преди да успея да ги спра. Те увиснаха за миг помежду ни — явно и двамата бяхме изненадани от предложението ми.

— Да поправим рисунката? — отекна гласът на Кали и тя сложи ръце на кръста си. — Правилно ли чух? Да поправим рисунката !

— Да — смънках аз.

— Осъзнаваш ли, че миналата нощ ме остави да се прибера сама у дома, без никакво обяснение? — Брадичката й бе вирната нагоре, а стойката — нападателна, но долната й устна трепереше и аз виждах, че е наранена.

— Кали — подех. В главата ми нахлуха един куп извинения._ Аз работя за баща ти. Не бива да излизам тайно с теб. Ти си само едно момиче, а аз съм вампир…_ Въпреки че една част от мен й беше бясна, задето позволяваше на баща си да разкарва Деймън като някакъв добитък, да го кара да се бие едва ли не до смърт, друга част осъзнаваше, че тя има много слабо влияние върху баща си, приблизително колкото и аз бях имал върху моя. Ала в момента мислех единствено как да накарам долната й устна да спре да трепери.

— Така е по-добре — измърморих, докато въртях пръстена около пръста си.

Кали поклати глава и заби дървения край на четката в земята. Тя остана там, сякаш беше малко знаме, символ на капитулация след битка.

— Не са нужни никакви обяснения. Познаваме се само от седмица. Не ми дължиш никакви обяснения. Това им е най-хубавото нещо на странниците: не им дължиш нищо — отсече тя.

Залюлях се на пети. Помежду ни се възцари тишина. Образът на Деймън ме гледаше, сякаш се присмиваше на безсилието и некадърността ми.

— Е, няма ли да се захванеш с работа? — попита тя. — Или ние ти плащаме, за да се мотаеш наоколо?

Преди да се обърна, за да си тръгна, Джаспър изскочи от малка, черна палатка в края на цирка.

— Нуждаем се от допълнителна помощ!

Зад него се влачеше длъгнест мъж, притиснал ръка към гърдите си.

Кали скочи на крака.

— Какво се е случило?

Мъжът протегна ръка и по земята закапа кръв. Извърнах очи. При все това остра болка прониза челюстта ми и аз усетих как зъбите ми се удължават.

— Вампирът ще се бие днес. Нуждаем се от повече мъже — изрече Джаспър задъхано, когато погледът му се спря върху мен.

— Стефан — каза Кали с тон, който не беше въпрос.

Джаспър и другият мъж се вторачиха в мен.

— Ами тогава ела, новако. Покажи ни, че те бива и че Галахър не е сбъркал, като те е наел — заяви Джаспър и посочи с брадичка към палатката.