Л. Смит - Ненаситност

Разбира се, бях привлечен от нея — кой не би бил? Тя беше красива, очарователна и ужасна кокетка. Деймън не се притесняваше от тъмната й страна, всъщност изглежда я ценеше и разбираше. Но докато бях под влияние на опияняващата й магия, исках просто да забравя за вампирската й същност. А когато върбинката проясни мислите ми, бях отвратен и ужасен от това, което представляваше тя. Всичките ми чувства, дълбоки чувства към нея, бяха една красива илюзия. За Деймън всичко беше истинско.

— И не обичам Лидия — осведомих го. — Но това не означава, че искам да я видя наранена — нея или който и да било.

— Тогава ще направиш точно това, което ти казвам, братко, и всички ще бъдат добре. Но ако се отклониш от предначертания път, дори само веднъж… — Деймън прокара пръст през гърлото си. — Тогава тяхната кръв ще обагри твоите ръце.

За един дълъг момент останах мълчалив, докато двамата с Деймън се взирахме кръвнишки един в друг. Бях се заклел никога повече да не нараня човешко същество, да не позволя човек да пострада заради мен. Бях уловен в капан, здраво и завинаги, сякаш още бях второстепенна атракция в цирка, овързан с въжета, просмукани с върбинка, и Деймън го знаеше.

Въздъхнах тежко.

— Какво искаш да направя?

Петнайсет минути по-късно стоях до брат си в края на дансинга в очакване музиката да спре. Всички се въртяха наоколо, полите на жените се люлееха в съвършен ритъм с мелодията и никой не подозираше, че сред тях се намират двама опасни убийци.

— Следвай заповедите ми — промърмори Деймън с крайчеца на устните си.

— Да се продъниш в ада дано — отвърнах му по същия начин и се усмихнах на Маргарет, когато мина покрай мен.

— Вече бях там. Не ми хареса — отвърна той, взе две чаши с шампанско и ми подаде едната.

— Ето къде си бил! — изписка Бриджет и се спусна към мен. Подскачаше нагоре-надолу от вълнение, а диплите на роклята й се надигаха и спускаха като гигантска медуза. Сграбчи ръката ми. — За какво си говорихте през цялото това време? За мен?

Извърнах се и я погледнах. Тя беше красива и абсолютно дразнеща — егоцентрична, незряла, винаги претендираща за внимание. Но Бриджет Съдърланд не заслужаваше да умре. За краткото си време като вампир бях причинил достатъчно смърт. Никога не бих могъл да поправя злото, сторено в онези ранни дни, но се чувствах отговорен да спася това семейство от отмъстителността на Деймън. Нямаше да позволя гибелта им да тежи на съвестта ми.

— Да. Говорехме за теб — отвърнах, пресуших чашата си и дадох знак на сервитьора да ми донесе друга.

— Внимание, моля — провикна се Деймън и почука със сребърна лъжичка по чашата си. Реджиналд Честър, церемониалмайсторът на бала, присви любопитно очи към Деймън. Музикантите от оркестъра добиха смутени физиономии и оставиха инструментите си. Госпожа Честър отначало се раздразни, че някой изземва функциите на съпруга й — но когато видя кой беше, лицето й засия, сякаш Деймън беше неин син.

Сред тълпата се надигна мърморене и всички се извърнаха към нас: млади, стари, украсени с пера и скъпоценности, с широки дантелени шалове и натруфени копринени рокли, като ято тропически птици в зоопарка, очакващи пазачите да им пръснат зърно за вечеря.

Шепнеха си един на друг, кимаха, като изтъкваха познанството си с Деймън:

Миналата седмица вечерях с него.

Пиеше в компанията на семейство Нокс, ето как се запознах с него.

Препоръчах му най-добрия си шивач.

Беше трудно да се разбере дали тълпата е била омаяна от естествения чар на Деймън или всички са под въздействието на силно внушение. За пореден път се зачудих как толкова млад вампир като брат ми може да притежава подобна Сила.

— Моят нов приятел и аз искаме да ви съобщим нещо — извика Деймън, отново добил фалшивия си италиански акцент. Лидия излезе тихо пред тълпата и застана близо до Деймън.

— Мнозина от вас са чули историята на нашето запознанство с госпожица Съдърланд… Аз, един чужденец сред вас и тя, красива девойка в беда…

Присъстващите му се усмихнаха с обич. Хилда си размени завистливи погледи с една от приятелките си.

— И по едно смайващо стечение на обстоятелствата миналата нощ приятелят ми Стефан Салваторе е спасил сестра й, не по-малко красивата и очарователна Бриджет Съдърланд. Не мога да говоря от негово име — продължи той и привлече Лидия към себе си, все още с вдигната чаша в ръка, приковал вниманието на тълпата, — но за мен беше любов от пръв поглед. Вече говорих с баща й и преди някой да ми я грабне, аз, граф Деймън де Сангуе, моля Лидия да ми окаже честта да се омъжи за мен, макар че нямам какво да й предложа, освен доброто си име и вярна любов за цял живот.