Л. Смит - Ненаситност

Бях виждал нейни снимки. Баща ми искаше синовете му да имат познания за италианската култура и наследство.

— Да — отвърна Бриджет, завъртя очи и тупна с хубавото си краче, обуто в сатенена пантофка. — А ето там е кметът Гънтър, онзи пък е Джон Д. Рокфелер и… сега може ли да ме заведеш до мястото ми? Искам да видя кой ме кани на танц.

Лидия се изкашля учтиво, което подозрително ми прозвуча като смях.

— На юг — прошепнах й с ъгъла на устата си — се смята за неучтиво да танцуваш твърде много с кавалера си за вечерта.

Лидия притисна към устата си ръката си в ръкавица, за да прикрие усмивката си.

— Чух, че на юг още танцуват кадрил и по време на приемите не се играят никакви салонни игри. Късмет, господин Салваторе.

И тя изчезна със смях в тълпата. Маргарет само ми хвърли лека, самодоволна усмивка. Бе уловила под ръка съпруга си Уоли, нисък тип с пенсне и сериозна физиономия. Но когато му зашепна нещо в ухото, върху устните му разцъфна усмивка и той целият засия. Усетих странно убождане на ревност. Никога нямаше да позная това — обикновените ритуали на две сродни души.

Оркестърът засвири валс.

Бриджет издаде напред долната си устна.

— А аз още нямам програма.

— Милейди — промълвих, като вътрешно въздъхнах, поклоних се леко и й подадох ръка.

Бриджет беше чудесна танцьорка и беше почти удоволствие да я въртиш из дансинга. За няколкото минути, докато траеше танцът, бих могъл да забравя къде съм и кой съм: бях просто един мъж с фрак, който се носи из зала, пълна с красиви хора. Партньорката ми извърна зелените си като пролетни листа очи и за един вълшебен миг можех да си представя, че е Кали, жива и здрава, стигнала до щастливия край на нашата история, който толкова отчаяно желаеше.

Илюзията се разсея в мига, в който музиката спря.

— Нека минем покрай танцуващите — помоли се Бриджет. — Искам всички да ни видят!

Задърпа ме към бюфета, където върху дългите маси бе сервирана най-разнообразна екзотична храна. Купи сладолед с чуждестранни плодове, истинско виенско кафе, желирани кремове, тънки резени шоколадов кекс и безброй кристални чаши, пълни с шампанско, за да се преглътнат по-лесно тези творения на кулинарното изкуство. За по-гладните имаше най-различно печено птиче месо: от пъдпъдък до гъше, нарязано на малки деликатни хапки, така че танцьорът да хапне набързо и да се върне на дансинга.

Отново ми се прииска да съм гладен за нормална човешка храна. Но вместо това си взех чаша шампанско.

— Хилда, Хилда — извика Бриджет с доста висок глас, който отекна сред насъбралото се множество. Красиво момиче в розова рокля се извърна от кавалера си и лицето й светна, когато видя Бриджет. Очите й ме огледаха от долу до горе с едно бързо трепване на миглите.

— Това е Стефан Салваторе — представи ме Бриджет. — Този, който ме спаси!

— Мадмоазел — промълвих с лек поклон, поех върховете на пръстите й и ги поднесох към устните си. Бриджет ме възнагради с поглед, в който се четеше нещо средно между раздразнение и удоволствие от моята учтивост.

— Бруклин Бриджи! Кой е приятелят ти? — Елегантен млад мъж с игриви пламъчета в очите и огромна усмивка се приближи до нас. Имаше остър нос и къдрава черна коса; върху страните му се розовееха малки петна, които му придаваха смътния облик на болен от туберкулоза.

— Това е Стефан Салваторе — осведоми го Бриджет също толкова гордо и изразително, както преди малко Хилда. — Той ме спаси, когато бях нападната в парка!

— За мен е удоволствие да се запознаем! Ейбрахам Смит. Можеш да ме наричаш Брам. — Грабна ръката ми и здравата я раздруса. — Било е ужасно лошо от твоя страна да си тръгнеш сама от партито, Бриджи. — Брам размаха пръст към нея и тя се нацупи.

— Бруклин Бриджи? — попитах недоумяващо, докато главата ми леко се въртеше.

— Ами, Бруклин Бридж ще бъде най-големият, най-фантастичният висящ мост, строен някога! — възкликна Брам с блеснали очи. — Никакви фериботи повече, сър. Ще се разхождаме напред и назад през огромната Ийст Ривър!

— О, виж! — изписка Бриджет и посочи по доста невъзпитан и неподходящ за една дама начин. — Ето там са Лидия и обожателят й! Да отидем да поговорим с тях!

Кимнах безпомощно за сбогуване на Хилда и Брам, докато Бриджет ме влачеше към сестра си, стиснала здраво ръката ми.

Италианският граф бе заобиколен от почитатели, включващи и Лидия. Зърнах го бегло, докато приближавахме. Гарвановочерната му коса блестеше, черният му вечерен костюм му стоеше идеално, подчертавайки елегантната му фигура. Движеше ръцете си с небрежна грация, докато разказваше някаква история. Върху ръката му проблесна пръстен.