Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца (Част I)

Четиримата наемници, които Алверон беше събрал, ме чакаха в една кръчма на три-четири километра северно от Северин. Запознахме се набързо и веднага тръгнахме на север по кралския път.

Умът ми беше толкова муден, че изминахме километри, преди да започна да обмислям отново някои неща. Едва тогава ми дойде наум, че маерът може и да не е бил съвсем честен във всичко, което ми беше казал предишната нощ.

Наистина ли бях най-подходящият човек, който да води шепа следотърсачи в една непозната гора, за да избият банда разбойници? Наистина ли Алверон имаше толкова високо мнение за мен?

Не. Разбира се, че не. Ласкаеше ме да си мисля така, но просто не беше истина. Маерът разполагаше с по-добри средства. Истината бе, че вероятно искаше сладкодумният му помощник да не му се мотае в краката сега, когато бе спечелил благоволението на лейди Лаклес. Беше глупаво, че не го бях осъзнал по-рано.

Така че ме беше пратил за зелен хайвер, за да не му се пречкам. Очакваше, че ще прекарам поне месец в напразно търсене из дълбоката гора на Елд и след това ще се върна с празни ръце. Така и пълната кесия придобиваше смисъл. Сто бита щяха да ни осигурят провизии за около месец. После, когато парите свършеха, щях да бъда принуден да се върна в Северин, където маерът щеше да цъка разочаровано с език и да използва провала ми като извинение да не се чувства чак толкова задължен за услугите, които му бях направил до момента.

От друга страна, ако имах късмет и намерех бандитите — още по-добре. Точно такъв план бих очаквал от Алверон. Каквото и да станеше, той щеше да получи това, което искаше.

Беше дразнещо. Но не можех да се върна в Северин и да се изправя срещу него. Сега, след като се бях съгласил да се захвана с това, не можех да направя нищо друго, освен да се възползвам от ситуацията по най-добрия възможен за мен начин.

Докато вървях на север с пулсираща от болка глава и с пресъхнала уста, реших, че ще изненадам отново маера. Щях да заловя неговите бандити.

И тъй като третият път беше най-важен, тогава маер Алверон щеше наистина да ми е много задължен.

Наука, занимаваща се с определяне на характера и личността на човека в зависимост от особеностите на външния вид и особено на лицето му. — Бел.прев.

На английски „anchors“, оттук и объркването на момчето с „Anker’s“ — странноприемницата на Анкер. — Бел.прев.

Пауза, която разделя стиха. — Бел.прев.

Текст в стихотворна форма, написан така, че първите букви на стиховете да образуват ново послание. — Бел.прев.

На английски „tomes“ — „томове“, и „tombs“ — „гробници, гробове“, звучат подобно. — Бел.прев.

Мярка за обем, равна на 0,47 л. — Бел.прев.

Без ключалка, от англ. „lockless“. — Бел.прев.

Азотна киселина (лат.). — Бел.прев.

Аптекарска мярка, равна на 20 г. — Бел.прев.

Без късмет, от англ. „luckless“. — Бел.прев.

Смес от концентрирана азотна и солна киселина. — Бел.прев.