Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца (Част I)

Топнах перото отново, но думите не идваха. Отворих бутилка вино, като се надявах, че тя може да разхлаби хватката на тайната в мен, че ще ми помогне да я изкарам навън. Пих, докато стаята не започна да се върти около мен и мастилото на върха на перото не изсъхна съвсем.

Часове по-късно празният лист продължаваше да се взира в мен. Обезсърчен и изпълнен с ярост, аз ударих с юмрук по бюрото толкова силно, че ръката ми се разкървави. Тъй тежка беше станала тайната ми. Тя можеше да накара кръвта да тече по-лесно, отколкото мастилото.

В деня, след като се скарахме с Дена, се събудих късно следобед и по очевидни причини се чувствах отчаян. Нахраних се и се изкъпах, но гордостта ми попречи да сляза в Долен Северин, за да търся Дена. Изпратих пръстен на Бредон, но куриерът се върна с новината, че той все още не се е прибрал в имението.

И така, отворих си бутилка с вино и започнах да прелиствам купчината с истории, която постепенно се бе натрупала в стаята ми. Повечето от тях бяха скандални и злобни, но дребнавата им низост подхождаше на настроението, в което бях, и ми помагаше да не мисля за собственото си нещастие.

Така научих, че предишният граф Бенбрайд не е умрял от охтика, а от сифилис, който е прихванал от страстен коняр. Лорд Вестон бил пристрастен към смолата денер и плащал за този си порок с парите, предназначени за поддръжката на кралския път.

Барон Джакис пък беше платил на няколко държавни служители, за да избегне скандала, когато дъщеря му била открита в публичен дом. Имаше две версии на тази история — според едната тя е била там, за да се продава, а според другата — за да купува нечии услуги. Запомних тази информация за в бъдеще, когато можеше да ми потрябва.

Когато започнах да чета как младата Наталия Лаклес избягала с трупа пътуващи артисти, вече бях наченал втора бутилка. Разбира се, родителите й се бяха отказали от нея и бяха направили Мелуан единствена наследница на земите на рода Лаклес. Това обясняваше омразата на Мелуан към Рух и ме направи двойно по-щастлив, че не бях оповестил публично тук, в Северин, че в жилите ми тече кръвта на Едема.

Имаше три отделни истории за това как дукът на Кормисант побеснял, когато се напил и пребил всички, които се оказали наблизо, включително съпругата си, сина си и няколкото гости, дошли на вечеря. Имаше кратка история, основана на слухове, за това, че кралят и кралицата се отдавали на извратени оргии в градините си, скрити от очите на царския двор.

Дори и Бредон го имаше. За него казваха, че провеждал езически ритуали в усамотената гора по границите на имението му на север. Ритуалите бяха описани с такива разточителни подробности, че се зачудих дали не са копирани направо от страниците на някой стар атурански рицарски роман.

Четох до късно през нощта и бях стигнал едва до половината на купчината с истории, когато довърших бутилката с вино. Тъкмо се готвех да изпратя момчето за поръчки за нова бутилка, когато усетих лекото въздушно течение, което обявяваше пристигането на Алверон в стаите ми през тайния тунел.

Престорих се на изненадан, когато той влезе в стаята.

— Добър ден, ваша милост — казах аз и се изправих.

— Седни, ако желаеш — кратко отвърна той.

От уважение към него останах прав, тъй като бях научил, че с маера е по-добре да спазвам формалностите.

— Как напредват нещата с вашата дама? — попитах аз.

От развълнуваните клюки на Стейпс знаех, че всичко върви към бърз и успешен завършек.

— Днес официално се врекохме във вярност един на друг — разсеяно отвърна той. — Подписахме документите и всичко останало. Въпросът е приключен.

— Простете ми, че го казвам, но не изглеждате много доволен.

— Предполагам, че си чул за неприятностите по пътищата напоследък — кисело ми се усмихна Алверон.

— Само слухове, ваша милост.

— Слухове, чието разпространение се опитвам да спра — изсумтя той. — Някой устройва засади на бирниците ми по северния път.

Това беше сериозно.

— На бирниците ли, ваша милост? — попитах аз, като подчертах множественото число. — Колко са успели да отвлекат?

Маерът ме погледна строго, давайки ми да разбера, че въпросът ми е бил неуместен.

— Достатъчно. Повече от достатъчно. Това е четвъртият бирник, който изчезва. Повече от половината от северните ми данъци са откраднати от разбойниците. — Той ме погледна сериозно. — Нали знаеш, че земите на Лаклес са на север?

— Мислите, че Лаклес са тези, които устройват засади на вашите бирници?